По-ниски субсидии за българските фермери в сравнение с колегите им от старите страни-членки и през новия програмен период до 2027 година. До какво води това - разказва Стоян Георгиев.
Той е известен като Кралят на ябълките. Това е Красимир Кумчев.
„Няма друг българин, който е произвел повече ябълки от мен. Грубите ми изчисления са някъде към 300 милиона тона. Милиард и половина броя ябълки през живота ми за 40 години. И да ме карат мен нашите политици, с тая калпава аграрна политика, да ме карат мен да правя това, което правя, това е всъщност оценката за тяхната работа“, каза Красимир Кумчев, докато реже ябълково дърво с резачката.
„Започвам да изкоренявам ябълковата си градина и слагам край на моята 40-годишна ябълкова приказка. Споменах, че ако бяхме само ние, кучета го яли Краси Кумчев. Това е масово явление от 5-6 години насам в цялата страна. Масово се изкореняват овощни насаждения, не само ябълки. И кайсии и праскови, сливи, череши и на никой не му прави впечатление. Това са най-тъжните дни в професионалния ми живот“, сподели най-големият производител на ябълки в България.
Служебният министър на земеделието Явор Гечев споделя, че лично вече е преживял това, което днес прави Краля на ябълките Красимир Кумчев.
„Това, което г-н Кумчев направи, моето семейство го направи преди доста години. Имах 74 декара ябълки. Семеен бизнес“, разказа Явор Гечев.
И ябълковата градина на семейството на министъра отдавна е изкоренена. България е част от общия европейски пазар на земеделска продукция. Но достъпът до най-богатите половин милиард потребители на планетата се оказва недостатъчно условие за просперитета на нашето земеделие. Пазарът е общ, но европейските субсидии за декар обработваема площ на старите страни-членки продължават да са по-големи. Така ще бъде и през следващия програмен период от 2023 до 2027 година.
„На нас ни беше казано 2007 г., че след 10 години всички субсидии в ЕС ще бъдат изравнени. Сега сме 2022 г., 5 години след това не само, че не се е случило, сега ни се казва, че за този програмен период, който трябва да завърши 2027 г. ще бъдат изравнени на 80% . Сумарно една Гърция ще получи 10 милиарда евро повече отколкото България. Нека кажа, че обработваемите площи на двете страни са съпоставими. И в задачата се пита тези 10 милиарда повече, които гръцките фермери ще получат, къде отиват. Те могат да се модернизират, да не говорим, че сме и конкуренти на пазара. Те могат да внасят на каквито си искат цени в България! Всяка година при прибиране на стоки, на кайсия, на праскови, колегите реват, че гръцкият внос ги убива“, разказа Красимир Кумчев.
„За съжаление е така. Със съжаление го казвам. Всяко едно правителство и всяка една страна от Източна Европа е поставяла неведнъж този проблем, като напредъкът по отношение на това е прекалено бавен“, отбеляза министър Явор Гечев.
Един от най-големите производители на ябълки в Европа е Франция. Ябълки от там се продават и на нашия пазар. Иван Иванов управлява малко магазинче в Плевен, а през лятото ходи във Франция да бере ябълки.
„Заплащането е добро. За три седмици – 1500 евро се изкарват. Не съм се интересувал, но съм чувал, че тук трудно намират работници, зле е заплащането“, каза Иван Иванов.
Хиляди българи като Иван работят сезонна работа във ферми в Европа, защото заплащането там е добро, а у нас лошо. Липсата на работна ръка у нас е друга основна пречка пред развитието на земеделието. Свързваме се със собственика на френската ферма в региона на град Гап, в която работи Иван. Там се произвеждат био ябълки.
Питаме Винсент дали печели от това, което работи.
„Много трудно, когато продукцията ти има стойност 60 цента на килограм и печелиш 60 цента на 10 кг. Трябва да произвеждам поне 35-40 тона, но не винаги успявам. Но все пак ние имаме не малко помощ за овощните градини, тъй като се намираме в неблагоприятни планински условия. Имаме европейска помощ, които ни отпускат около 150-200 евро на хектар на година“, заяви Винсент.
Винсент се оплаква, че субсидиите и за французите не са достатъчни. Как е възможно европейските ферми да плащат в пъти по високи заплати, включително на българи, а стоката им да е по-конкурентна, да подбиват пазара, дори в България? Задаваме този въпрос на служебния министър на земеделието Явор Гечев.
По думите му причината е статуквото в Европа. При всички положения французинът получава доста повече, каза Явор Гечев.
Министърът на земеделието споделя, че въпреки забраната за директни държавни субсидии, богатите държави субсидират допълнително своите земеделци по косвен начин. Понякога буквално тайно.
„Старите държави членки намират начин как да правят допълнителни плащания, примерно чрез различни общини плащат свързани социални плащания“, обясни министърът.
„Никой не казва как се субсидира тяхното земеделско стопанство. Това е една от най-пазените тайни в Европа“, отбеляза Красимир Кумчев.
Но упадъкът на българското земеделие не може да се обясни само със субсидиите, защото страни като Полша, а дори и Румъния произвеждат и изнасят, включително в България в пъти повече продукция на глава от население и на обща земеделска площ.
„Работна ръка, субсидиране, ниска себестойност и огромни, огромни количества. Полша имаше подпомагане, когато влязоха регулациите на ЕС. В един момент Европа каза – забраняваме повече субсидиране от държавни бюджети, но то намалява с 5% на година. Всеки кой каквото е подпомагал, намалява с 5%“, допълни Явор Гечев.
България е една от страните с най-благоприятни почви и климат за земеделие в Европа. Упадъкът на нашето зеленчукопроизводство, овощарство, производство на плодове не може да се обясни само с по-малките субсидии.
„Но не са само субсидиите. Когато през 2007 г. ние влизаме в ЕС, ние влизаме на един сериозен пазар, с 200-годишна история. Това е друг тип земеделие. Когато минавате по Франция, Италия – виждате ферма 200-300 декара, постройка по средата, после пак ферма 200-300 декара, Ние нямаме този фермерски тип земеделие, нямаме тази устойчивост“, обясни министър Гечев.
Западноевропейските фермери са малки, фамилни организации, но продукцията им се продава от мощни кооперативи, които договарят стоката от позицията на силата. В България кооперативи на практика няма. И причина за това е земеделската политика на българските правителства след влизането в ЕС.
„Нямаме дори законова база да направим коопериране в западния фермерски тип. Аз твърдя, че познавам най-добре българския закон за кооперирането, той е писан за едно друго време“, каза Явор Гечев.
Причината, България да не се възползва от огромния Европейски пазар на земеделска продукция, е дългосрочната ни политика в сектора.
„Ябълките, доматите изискват напояване – кажете докъде сме с реформата по отношение на напояването – къде сме по отношение на кооперирането. Имаме стъпки, но за съжаление стратегията свършва с всеки министър и започва отново“, допълни Явор Гечев.
Освен шепа производители на зърно, които обират голямата част от милиардите субсидии, полагащи се на България за земеделие, производителите на плодове, зеленчуци, изобщо всички, които създават работни места и продукция, за която е необходима работна ръка, продължават да изчезват. Неравенството в българското земеделие е безпрецедентно.
„В първите 10% отиват огромна част от земеделските субсидии, огромна част. Значително повече от половината. Това говори, че ни е объркана системата на земеделието. Структурата на земеделието ни е объркана. Имаме много голям сектор зърнопроизводители и ужасяващо малък като обем зеленчукопроизводство и животновъдство. За една година това не може да се промени, но за 5-10 може“, коментира още министър Гечев.
„От месото, млякото, плодовете и зеленчуците 80-85% е внос, 15-20% е родно производство“, отбеляза Красимир Кумчев.
Земеделието и демографията са скачени съдове. Лоша земеделска политика е равна на обезлюдени села. Безработица. Добра политика в земеделието създава работни места в селата, създава условия за равен достъп на малки и големи земеделци до пазари и субсидии. В случая с България милионите от Европа отиват в шепа хора и създават неравенство, а селата ни са бедни и обезлюдени. Министърът ни разказва за мерките за обръщане на тази тенденция в нова стратегически план.
„Добрите неща, които министър в България прави, за съжаление стигат само до края на мандата на даденото правителство. Нулева приемственост, ние нямаме национална стратегия и всички да тичаме по нейната реализация. Не казвам кой е по-умен и по-глупав, но ние, като държава, сме достатъчно глупави, за да нямаме национална стратегия и приемственост по отношение на политиките“, каза Явор Гечев.
Кралят на ябълките от Пловдивско Краси Кумчев приключва своята ябълкова приказка и оставя вносът от Полша да задоволява нашия пазар, Иван Иванов от Плевен работи във френска ферма, а с магазинчето му в Плевен се предлагат ябълки от Полша и от Македония.
