Специално интервю със съдия номер едно на Европа - Коен Ленартс. Как Европейският съюз разбира върховенството на закона и как стои България на този фон?
Господин Ленартс, може ли да започнем с малко теоретично обяснение как работи Съдът на ЕС?
„Съдът на Европейския съюз е съдебната власт на Европейския съюз. Може би трябва да започна с две думи обяснение какво е Европейският съюз в своята същина? Той е структура за съвместно управление, която всички 27 държави членки са се съгласили да установят, за да управляват съвместно сфери на политики, които не могат да управляват съвсем сами.
Съдът на Европейския съюз има основна задача да следи за това тези споделени правила, разписани от общата структура – Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, в които са представени всички държави членки, да остават еднакви при тълкуването, прилагането и изпълнението на законите.
Съдът на ЕС е съставен от по един съдия от държава членка, за да се захранва съда с богатите национални традиции на всяка една държава членка. Всички държави членки са абсолютно равни – българската правна система е също толкова важна, колкото немската, естонската, малтийската, белгийската и мога да продължа за всички 27 държави членки. Духът на Съда е - най-добрият правен аргумент печели делото. Всички съдии са равни, всички национални системи са равни, а това, което правим заедно, го правим заедно, защото можем така да го направим по-добре. Така работи Съдът“.
Вие сте в София по повод конференция за върховенството на закона и конституционалната идентичност на ЕС. Тук са се събрали най-добрите сред българските адвокати, министърът на правосъдието. Имахте ли възможност да обсъдите с тях проблемите с върховенството на закона в България и проблемите пред нас?
„Не съм говорил конкретно по тези теми, но ще имам среща на четири очи с министъра на правосъдието този следобед, което е нормално – срещам се с министрите на правосъдието във всяка държава членка, която посетя като председател на Съда на ЕС. Това е съвсем нормално, не е нещо специално за България.
Предизвикателството с върховенството на закона съществува по различни начини във всички държави членки. Споделено е предизвикателството да се гарантира споделените правила да бъдат управлявани като едно общо благо. По-конкретно що се касае разходването на средства на ЕС, трябва да осъзнаваме, че тези средства са израз на солидарност между всички 27 държави членки, където средствата се събират в националните бюджети, вкарват се в Европейския съюз от всички държави членки и след това преразпределени спрямо нуждите на най-нуждаещите се държави членки.
Когато се представя този въпрос в основата си, веднага се усеща, че солидарността не е устойчива с времето, ако не се поема отговорност от страна на тези, които получават средствата, да се изразходват единствено и само спрямо целите, за които са отпуснати тези средства. Това предполага, че националните съдилища и прокуратури трябва да бъдат напълно независими в разследването, преследването и постановяването на решения, за да се гарантира, че държавата членка, било то България или моята родина, Белгия, или Германия, или Естония, или Гърция – и пак, мога да го повторя 27 пъти – получава средствата.
Всички държави членки получават по някакъв начин средства от бюджета на ЕС, трябва всички да вярват една на друга, че правните им системи ще се справят достатъчно добре, за да се гарантира, че борбата срещу измами, корупция и злоупотреби ще бъде извършвана ефективно, по възпиращ и разубеждаващ начин. За това е необходимо върховенство на закона, да няма влияние нито от страна на политиката, нито на икономически големи играчи“.
Да няма влияние, но споменахте доверие. Вярвате ли, че България и другите държави членки в ЕС имат общо разбиране на термина "върховенство на закона"? Питам Ви, защото знаем какви са предизвикателствата в нашата страна с върховенството на закона и съдебната реформа, която все се опитваме да изпълним, но накрая не се случва?
„Според мен всички държави членки споделят общо виждане за това какво означава и изисква доверието, по отношение спазване на върховенството на закона. С други думи – целта, към която се развиват, е много ясна и има консенсус за нея. Всяка държава членка, предвид историята, географското разположение, икономическата ситуация, политическата и съдебна структури, е изправена пред различни предизвикателства, за да стигне до тази споделена цел на амбиция към независими, безпристрастни съдебни системи, прокуратури и т.н.
Винаги има какво да се направи повече, но това ще бъде различно за всяка държава членка. И все пак, във всички държави членки е необходимо постоянно внимание. Например ако правосъдието функционира неефективно, например ако не се спазва довнесения срок и той изтече, така че накрая реално никога да не се стигне до присъда, говоря в общи линии – не коментирам нито България, нито никоя друга държава членка – то тогава очевидно има проблем с върховенството на закона.
Правосъдието трябва да бъде ефективно, бързо, качествено, независимо и безпристрастно, прилагащо правилата поравно за всеки. Това трябва да се прави в съответната времева рамка, която да може да доведе, в случаи на измами и корупция, до ефективни санкции, възпиращи санкции и до възстановяване, доколкото е възможно, на средствата, отклонени от реалната цел. Това разбира се е крайна цел и продължаващ труд навсякъде, но трябва да има сериозна консолидация.
Причината да казвам, че доверието в разбирането за върховенството на закона, което е на преден план тук, е сходно за всички държави членки, е, чисто и просто, че е условие за присъединяване. Ако има различни възгледи относно върховенството на закона, ако беше мъгляво и неясно и можеше да се измъкнеш с това, то съответната страна нямаше да бъде държава членка на Съюза“.
България е приета в Европейския съюз под условие, с механизма за сътрудничество и проверка, който така и не е довел до изпълнение на очакваното от страна на България. Следващият ми въпрос към Вас е има ли Европейският съюз достатъчно инструменти да повлияе на държави, които не спазват върховенството на закона или поне не напълно?
В изказването ми на конференцията обясних, че през декември 2020 г. Европейският парламент и Съвета, по предложение на Комисията, както е стандартната законодателна процедура в Съюза, прие т. нар. Механизъм за условност. Съдът на Европейския съюз в пълен състав със съдия докладчик, гордея се да го кажа, българския съдия Александър Арабаджиев, реши, че този механизъм съответства на договорите.
Механизмът поставя условие – затова се нарича за условност – поставя условие отпускането на всякакви средства от бюджета на ЕС да става под условие, че се спазват принципите, заложени за върховенството на закона. Тези принципи са разписани подробно в регламента, като например равенство пред закона, липса на произвол, спазване на правилата за обществени поръчки, опазване на независимостта на съдебната власт, прокуратурата и следствените служби, борба с измами и корупция, има цял списък с точки.
Ако някое от тези не функционира и е установено, че има пряка връзка с неправомерно или погрешно разходване на средства на Съюза, то следва санкция, а именно стандартно дължимите средства да не се превеждат, докато не бъдат предприети мерки за разрешаване не само на хартия, но и да функционира на практика. Това е ролята на Комисията, да работи съвместно с държавата членка, за да го постигне. Но пак, това е механизъм, който цели да укрепи възможностите държавите членки да стигнат до споделеното разбиране за това какво означава върховенство на закона и взаимно доверие. И тези регламенти са споделеното разбиране. Означава, че има голямо мнозинство в Европейския парламент, което го подкрепя, а и не само, в Съвета на ЕС, държавите членки са гласували този регламент със солидно квалифицирано мнозинство.
Това е текст, позволяващ диалог между Европейската комисия и конкретна държава членка, не само България, а всяка държава членка, че и моята, когато има например забавяне в съдебен процес, Комисията да почука на вратата и да попита - "Защо това дело за корупция не е приключено в срока за наказателна процедура?". Естеството на проблемите, с които да се справяме, са много различни между различните държави членки, но списъкът, спрямо който ще се проверява представянето им, е еднакъв за всички 27 държави членки. Това е огромен напредък. Едва сега – нашето решение е отпреди година – 16 февруари 2022 г., и едва след него Комисията започна да изпълнява и прилага този механизъм. Това се случва сега.
Български лица са включени в списък по т. нар. закон „Магнитски“ в САЩ. Българското общество вярва, че това е в резултат на неработеща правилно съдебна система в България. Смятате ли, че това е бъдещето? Дали Европейският съюз също ще въвежда такива списъци като „Магнитски“, за да се бори с корупцията и да включва лица в подобни списъци?
„Тези списъци са американски. Това е извън Европейския съюз и не мога да го коментирам. Но вярвам, че механизмът за условност, който описах, е еквивалент от страна на ЕС като механизъм за изпълнение, сходен с това, което правят други със списъци със санкции или други подходи. И пак, всички тези механизми са механизми, за да спазват всички правилата в сферата на практика, ефективно, за да се увеличи ефективността на преследването на спазване на върховенство на закона, независими и безпристрастни съдилища, независимо разследване и наказателно преследване - всичко това. България е член на Европейската прокуратура. Някои държави членки не са. Самият факт, че сте член на Европейската прокуратура вече е положителен факт по отношение увеличаването на възможностите да бъдат започнати дела при измама пред националните съдилища.
И пак, повярвайте ми, това не е положението само в България. Сега сме тук, нормално е, че задавате въпросите си от българска гледна точка. Така и трябва да бъде. Знам, че остава много работа в България, знам, че всички хора, с които се срещам тук, са изключително мотивирани да спазват напълно този регламент, както и всички принципи на върховенството на закона. Работят усърдно по въпроса и съм сигурен, че Комисията ще изпълни своята роля, съгласно този закон, както е нормално.
Законодателните органи пишат законите, а Комисията като изпълнителна власт ги прилага, а в случаи на съдебни процеси, относно прилагането на механизма, държавата членка може да се обърне към Първоинстанционния съд и да обжалва пред Съда на ЕС на определените в закона основания. Виждате как действа разделението на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна, на ниво Европейски съюз - така работи. Според мен това е нашият еквивалент от страна на Европейския съюз.
И пак, Европейската прокуратура играе своята роля там, защото в случаи на наказателно преследване при измами, свързани със средства от бюджета на Съюза, те могат да бъдат инициирани от европейския делегиран прокурор директно в наказателния съд. Имаме и първите препратки от национални съдилища, където европейският прокурор започва дело пред национален съд. Първото дело, стигнало до нас така, е от Австрия. За да ви покажа как работи.
Но българските проблеми са конкретни за България така, както е за всяка друга държава членка, защото всяка е исторически и традиционно погледнато в различна ситуация, че и геополитически е различна ситуацията, спрямо разположението на картата, няма да навлизам в подробности. Но всичко това играе роля и това са механизмите, които укрепваме на ниво ЕС, но натискът ще се увеличи, трябва да се спазва регламентът, иначе солидарността, а именно - да се отпускат евросредства към държава членка, която ги заслужава, но ако няма гаранция, че средствата правилно ще се разходват и съдебната система има пропуски в ограничаването на тези злоупотреби със средства, то потокът на средства да бъде преустановен. Така се разглежда сега на законодателно равнище в ЕС“.
Много хора тук вярват, че основният проблем на съдебната ни система е начинът на работа на главния прокурор. Та законодателните изменения, които се обсъждат и предстои да бъдат одобрени или не, са свързани с работата на главния прокурор. Вие обсъждали ли сте темата с български експерти, имате ли мнение?
„Честно, трябва да призная, не съм достатъчно информиран как точно функционира главният прокурор в България. Може в срещата с министъра да науча повече, но към момента не знам. Разбира се, това, което казвате в общи линии, начинът, по който работи главният прокурор, е много важен. В утвърдените демократически системи, основани на върховенство на закона в Западна Европа, нормалното разбиране е следното: изпълнителната власт може да има обща политика по отношение определяне на приоритети в прокуратурата например – общи насочващи линии на политика, но изпълнителната власт никога не може да се намесва в конкретно дело да казва на прокурора или главния прокурор да казва на прокурор "Прекратявай това дело и започвай срещу този или онзи".
Това е невъзможно, защото би било противно на функционалната независимост на прокурора да разследва и преследва. Министърът на правосъдието може да каже например – погледнете случая в Белгия, понеже е в медиите мога да дам примера, може да каже: "Имаме голям проблем с наркотрафикантите в пристанищата в Ротердам и Антверпен, така че това трябва да бъде приоритет в акциите на полицията, разследването и преследването".
Може да се увеличат наказанията, това не го прави сам той, а парламентът, който трябва да приеме измененията в закона и т.н. Но общи насоки за прокурорските политики са възможни, но не може да каже след 6 месеца, когато прокурорът на наказателния съд в Антверпен преследва определен главен изпълнителен директор на голяма пристанищна компания (говоря абстрактно, просто като пример), да каже "Спирай, този ми е приятел", ако разбирате какво имам предвид. Това не е възможно. И не може да каже "Абе я погледни по-скоро този тип, този е приятел на политическия ми опонент". Разбирате ме. Именно така функционира в държавите, с които съм запознат, но и в много държави в Централна и Източна Европа.
Традиционното разбиране как трябва да работи главния прокурор е следното - да има пълна функционална независимост, има понякога йерархия в рамките на прокуратурата и няма проблем в това, стига най-висшият, главният прокурор, да е напълно независим от изпълнителната власт в индивидуалните случаи. Ако главният прокурор е същевременно министър на правосъдието и тогава е на върха на йерархията за всички преследвания, то би било, ако следваме това разбиране, проблематично. Това е в общи линии положението. Но пак, трябва да се гледат отделните случаи, отделните държави, защото традициите може да са различни, но без тази функционална независимост, разследването и преследването в случаите на измама и корупция не могат да бъдат надеждни и ефективни“.
