Специално интервю със съдия номер едно на Европа - Коен Ленартс. Как Европейският съюз разбира върховенството на закона и как стои България на този фон?
Господин Ленартс, може ли да започнем с малко теоретично обяснение как работи Съдът на ЕС?
„Съдът на Европейския съюз е съдебната власт на Европейския съюз. Може би трябва да започна с две думи обяснение какво е Европейският съюз в своята същина? Той е структура за съвместно управление, която всички 27 държави членки са се съгласили да установят, за да управляват съвместно сфери на политики, които не могат да управляват съвсем сами.
Съдът на Европейския съюз има основна задача да следи за това тези споделени правила, разписани от общата структура – Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, в които са представени всички държави членки, да остават еднакви при тълкуването, прилагането и изпълнението на законите.
Съдът на ЕС е съставен от по един съдия от държава членка, за да се захранва съда с богатите национални традиции на всяка една държава членка. Всички държави членки са абсолютно равни – българската правна система е също толкова важна, колкото немската, естонската, малтийската, белгийската и мога да продължа за всички 27 държави членки. Духът на Съда е - най-добрият правен аргумент печели делото. Всички съдии са равни, всички национални системи са равни, а това, което правим заедно, го правим заедно, защото можем така да го направим по-добре. Така работи Съдът“.
Вие сте в София по повод конференция за върховенството на закона и конституционалната идентичност на ЕС. Тук са се събрали най-добрите сред българските адвокати, министърът на правосъдието. Имахте ли възможност да обсъдите с тях проблемите с върховенството на закона в България и проблемите пред нас?
„Не съм говорил конкретно по тези теми, но ще имам среща на четири очи с министъра на правосъдието този следобед, което е нормално – срещам се с министрите на правосъдието във всяка държава членка, която посетя като председател на Съда на ЕС. Това е съвсем нормално, не е нещо специално за България.
Предизвикателството с върховенството на закона съществува по различни начини във всички държави членки. Споделено е предизвикателството да се гарантира споделените правила да бъдат управлявани като едно общо благо. По-конкретно що се касае разходването на средства на ЕС, трябва да осъзнаваме, че тези средства са израз на солидарност между всички 27 държави членки, където средствата се събират в националните бюджети, вкарват се в Европейския съюз от всички държави членки и след това преразпределени спрямо нуждите на най-нуждаещите се държави членки.
Когато се представя този въпрос в основата си, веднага се усеща, че солидарността не е устойчива с времето, ако не се поема отговорност от страна на тези, които получават средствата, да се изразходват единствено и само спрямо целите, за които са отпуснати тези средства. Това предполага, че националните съдилища и прокуратури трябва да бъдат напълно независими в разследването, преследването и постановяването на решения, за да се гарантира, че държавата членка, било то България или моята родина, Белгия, или Германия, или Естония, или Гърция – и пак, мога да го повторя 27 пъти – получава средствата.
Всички държави членки получават по някакъв начин средства от бюджета на ЕС, трябва всички да вярват една на друга, че правните им системи ще се справят достатъчно добре, за да се гарантира, че борбата срещу измами, корупция и злоупотреби ще бъде извършвана ефективно, по възпиращ и разубеждаващ начин. За това е необходимо върховенство на закона, да няма влияние нито от страна на политиката, нито на икономически големи играчи“.
Да няма влияние, но споменахте доверие. Вярвате ли, че България и другите държави членки в ЕС имат общо разбиране на термина "върховенство на закона"? Питам Ви, защото знаем какви са предизвикателствата в нашата страна с върховенството на закона и съдебната реформа, която все се опитваме да изпълним, но накрая не се случва?
„Според мен всички държави членки споделят общо виждане за това какво означава и изисква доверието, по отношение спазване на върховенството на закона. С други думи – целта, към която се развиват, е много ясна и има консенсус за нея. Всяка държава членка, предвид историята, географското разположение, икономическата ситуация, политическата и съдебна структури, е изправена пред различни предизвикателства, за да стигне до тази споделена цел на амбиция към независими, безпристрастни съдебни системи, прокуратури и т.н.
Винаги има какво да се направи повече, но това ще бъде различно за всяка държава членка. И все пак, във всички държави членки е необходимо постоянно внимание. Например ако правосъдието функционира неефективно, например ако не се спазва довнесения срок и той изтече, така че накрая реално никога да не се стигне до присъда, говоря в общи линии – не коментирам нито България, нито никоя друга държава членка – то тогава очевидно има проблем с върховенството на закона.
Правосъдието трябва да бъде ефективно, бързо, качествено, независимо и безпристрастно, прилагащо правилата поравно за всеки. Това трябва да се прави в съответната времева рамка, която да може да доведе, в случаи на измами и корупция, до ефективни санкции, възпиращи санкции и до възстановяване, доколкото е възможно, на средствата, отклонени от реалната цел. Това разбира се е крайна цел и продължаващ труд навсякъде, но трябва да има сериозна консолидация.
Причината да казвам, че доверието в разбирането за върховенството на закона, което е на преден план тук, е сходно за всички държави членки, е, чисто и просто, че е условие за присъединяване. Ако има различни възгледи относно върховенството на закона, ако беше мъгляво и неясно и можеше да се измъкнеш с това, то съответната страна нямаше да бъде държава членка на Съюза“.
България е приета в Европейския съюз под условие, с механизма за сътрудничество и проверка, който така и не е довел до изпълнение на очакваното от страна на България. Следващият ми въпрос към Вас е има ли Европейският съюз достатъчно инструменти да повлияе на държави, които не спазват върховенството на закона или поне не напълно?
