В този топъл есенен ден, в който времето очевидно е на наша страна, не трябва да забравяме, че зимата идва. Но това няма да е онази „газпромска“ зима, с която ни плашеха вляво, нито пък ще е гладна и тъмна, както говореха в крайното дясно. Играта на тронове чрез насаждане на страх в случая не сработи.
След повече от две години страх от болест, война, загуба на доходи, всеки човек изгражда нетърпимост към страха и очаква някой да му даде решения и да му вдъхне поне малко надежда.
Все пак, на хоризонта идват събития и процеси, които ще засегнат икономическите и социални измерения на живота ни в България и ще диктуват нуждата от политически решения, които да ги изпреварят, за да не се наложи да гасим пожари посред зима.
Рязкото повишаване на лихвените проценти от централните банки в Европа и Федералният резерв в САЩ, представляват опит за овладяване на инфлацията. Засега той не е особено успешен. Това не спира растежа на цените в еврозоната, които през септември са били с 10% по-високи в сравнение с година по-рано. Вероятно идват още минимум две повишения на лихвите. Защо ви казвам това? Защото икономиката в света е толкова свързана, че големите тенденции няма как да подминат страната ни, където всичко е още по-скъпо, а инфлацията по-висока. Но и в двата случая - и за България, и за еврозоната се говори за рекордно повишение.
Един от малкото видими ефекти в момента от повишаването на лихвите е започнало свиване на пазара на недвижими имоти в западния свят, където се наблюдава спад и в търсенето, и в цените. Това вече се усеща осезаемо от Торонто до Стокхолм, където имотите губят средно 9% от стойността си само за няколко месеца.
В САЩ бъдещи ползватели на ипотечни кредити наблюдават как лихвите по новите заеми гонят 7%, което е най-високото ниво от 20 години. Списание „Икономист“ дава пример как с месечна вноска от 1 800 долара за кредит от 30 години, само преди година си можел да изплатиш имот за 420 000, но сега с новите лихви, тази вноска ще стигне за изплащане на имот за 290 000 за същия период от време. Тоест с тази вноска към заема се добавят още 10 години.
Тази тенденция идва и към Европа. Как и кога ще се отрази на българския пазар, който все пак има своите уникални особености, ще разберем през следващите месеци. Но този мини-балон с цените на недвижимите имоти, който COVID епидемията разду чрез финансовите стимули, нулевите лихви и премахването на таксите, вече очевидно е към края си.
Но да се върнем в България. Решението на служебния кабинет да не внася проект за бюджет е логично. Това ще парира временно амбициите на политическите партии да погледнат на бюджета като касичка към нова предизборна кампания и да започнат да се надпреварват с предложения, изискващи още и още милиарди. Това вероятно, според представата на президента, е още един лост за натиск върху партиите да излязат с някакво решение за правителство. Но с оглед на реалността, това надали ще се случи.
Засега времето е на наша страна. Октомври е топъл в цяла Европа и цените на газа започнаха да падат заради слабото търсене и пълните хранилища. Но не трябва да забравяме, че дори и с последното понижение те са два пъти по-високи отколкото преди година по това време. Когато стане студено, те ще се повишат отново. Затова по-добре политиците у нас да не бързат да си приписват заслуги за неща, които само Господ и природата могат да контролират като метеорологичните условия навън.
„Времето е наше“ - гласи един от знаковите лозунги при раждането на българската демокрация. И макар във вътрешнополитически план днешното време много да напомня, макар и леко карикатурно на първите демократични вълнения у нас, по отношение на енергията и цените, времето през октомври беше беше. Ами през ноември?
