Големият риск за всяка власт е усещането, че ти бъркат в джоба. Но не присвоявайки милиарди от твоите пари, или дотирайки непечеливши производства, отново от твоите пари, нито пък плащайки десетки хиляди левове на членове на бордове на губещи държавни предприятия, отново с твоите пари. В съзнанието ни тези неща трудно се визуализират. Но онези левчета, които идват със сметката за ток и газ, вода и парно, са нещо много различно. 

Постната пица на Дянков се разпадна в момента, в който в началото на 2013 г. дойдоха накуп няколко сметки за ток. Това отпуши недоволство, което събори не само кабинета, но и последваха събития завързани и сложни, които би трябвало да носят поуки, а да не бъдат забравяни. Забуксува ли със сметките за бита, каквито и обещания да дава една власт, колкото и добри намерения да има - никой няма да разбере, а и няма да се интересува.

Битът и битовото винаги са излизали пред ценности и възприемане на ново мислене. Последните са абстрактни понятия в сравнение със сметките и инфлацията, особено когато те летят безконтролно нагоре. Животът вече е прекалено комерсиален, забързан, напрегнат - купуваш колкото можеш, че не знаеш кога пак ще те затворят. Съмняваш се, че утрешният ден ще е по-добър от днешния, затова искаш да живееш тук и сега. Коронакризата прилича на влакче на ужасите - нагоре към вълната и бързо надолу, за да се засилим отново за изкачването, като хамстери, въртящи колело. В тази ситуация психичното ни здраве също е разклатено, което има директно отношение към прага на търпение към действия, политики и мерки.

В този смисъл, така и не става ясно - защо налагат мораториум на битовите сметки за ток, при положение, че те поскъпват с 11%, докато цените на бизнеса летят безконтролно нагоре. Та нали бизнесът е този, който плаща заплатите на работниците си, за да могат те да си платят битовите сметки? Та нали по-скъпият ток вдига цените на стоките и услугите? Ако приемем, че средната стойност на месечна сметка за ток на битов абонат в България е между 65 и 80 лева, поскъпването би надуло сметката с около 10 лева. Свалянето на данъци в ценообразуването би парирало това поскъпване без да се налага този мораториум. 

Големият проблем обаче не идва от сметките за ток в бита, а от сметките за електричество в бизнеса, от сметките за газ в бита и бизнеса. Те са повече от двойни, а това се отразява и на парното, и неговата цена. Не стига, че е скъпо, а е и перманентно пред фалит. "Топлофикация-София" всеки месец трупа огромни дългове, които се компенсират от държавната хазна. Тоест, за да не плащаме рекордни сметки за парно сега, ще плащаме, но по друг начин после. За да не плащаме високи сметки за ток сега, ще плащаме, но по друг начин после. Затворен кръг, от който няма излизане с наличните инструменти и високи обществени очаквания. Колелото се върти, а хамстерът си тича.

В тази ситуация регулирането на цените изисква по-конкретна намеса. Мораториумът може да даде време за анализ, но в никакъв случай това не е решение, което няма да струва скъпо. Защото всяка сметка се плаща, рано или късно. В този смисъл, очакванията са, че мораториумът няма да просъществува дълго, а вероятно ще бъде заменен от по-насочени действия по отношение на редукция на данъци върху сметките за ток и евентуално за газ, който скочи вече с над 200% в сравнение с миналата година. Или пък с по-голяма държавна подкрепа, която да поема директно част от сметките на битовите потребители и предприятията. Ясно е, че те ще се платят солидарно от всички, въпросът е в обяснението кога и как ще се случи това.

Защото никой нормален, работещ човек няма да откаже да подкрепи с парите си по-високите сметки на родителите си или на пенсионерите в селата. Въпросът е това да бъде комуникирано така, че хората да разберат как ще се случи, кога ще се случи и защо се налага.

Властта слезе от джипката с намерението да върви по тротоара, но за пешеходците в София столицата си остава тъмно място, в буквален и преносен смисъл, особено жълтите павета и Триъгълника на властта. Видяхме през седмицата, те са много хлъзгави, особено през зимата.