Изпращаме седмица с поредната трагедия на пътя. Още двама млади, интелигентни и влюбени млади хора бяха убити на столичен булевард. Насред мъката на техните близки заваляха обичайните оправдания. Започна старият спор за маркировката, легналите полицаи, знаците, липсата на контрол. Всичко това е толкова познато.
След всяка подобна трагедия чуваме властите да се заканват какви мерки щели да вземат. Но кажете ми с ръка на сърце, може ли някой да си представи, може ли някой изобщо да си помисли за друг град в Европа, дори не столица, а просто град, в който ще видите шофьор с над 100 км/ч да лети из града, без да бъде арестуван моментално? Или без полицията да тръгне след него до няколко минути?
Може ли някой да си представи шумни гонки из централните артерии на европейска столица с рецидивисти, които абсолютно необезпокоявано пришпорват колите си без намеса от органите на реда? Да сте виждали повече контрол въпреки трагедиите в последната година?
Толкова много родители, които загубиха децата си, са идвали тук в последните 10 години. С еднакви призиви - направете нещо! Почернени хора с бели души, които загубиха децата си с надежда, че ще спасят поне живите. Явно у нас имаме проблем със самосъзнанието. Защото каквито и закони да бъдат написани, ако те не минават през сърцето и душата на обществото, остават просто думи върху лист хартия. Ако не си дадем сметка, че правилата са правила, за да ни пазят от личните ни лудости и комплекси, ще продължим да умираме.
Тогава на ход са властите. Но при наличието на силни санкциониращи органи. Ако те отсъстват, просто се кръстим, влизаме в колата и се молим всеки път, когато някой ненормалник профучи край нас със 110 км/ч в града, да не убие някого.
Това е робската психика на онзи, който си мисли, че да измамиш властта е готино, а правилата са за балъците. Андрешковци с каруци нов внос от Германия или Италия.
В последните 15 години България пропусна много шансове да приложи механизмите, които действат в Европа. На някои места те звучат толкова стряскащо, че какъвто и превъзбуден "състезател" да си, ще се замислиш много сериозно, преди да натиснеш педала. Дори и да не можеш да четеш, защото в последно време на коли се качиха и хора, които са функционално неграмотни.
Моторист минал през малко градче със 137 км/ч при ограничение 50 км/ч в Швейцария? И тъй като швейцарският закон за движение по пътищата е прогресивен, тоест големината на глобата е процент от доходите, бил глобен почти 300 000 долара. Същият закон се прилага във Финландия. Преди пет години подобни правила прие Обединеното кралство. Преминаването на червено в Норвегия струва минимум 800 евро.
Нашата орисия обаче е различна. Токсичен манталитет на фона на много слаби правоприлагащи органи и отчайващо лоша пътна инфраструктура. В градовете е тъмно и неприветливо, надупчено и немаркирано, пренаселено и задръстено. Като джунгла, в която всеки се бори за оцеляване под диктата на агресията на хора, които пият, друсат се или имат проблеми с нервите.
Какъв е изходът - най-логичният отговор е свързан със самосъзнанието на всеки от нас. Но явно то липсва. Промяна в законите? Не, тяхното прилагане. Колко още оправдания ще слушаме? Време е за действия.
