Майките на деца с увреждания показаха, че не правят много голяма разлика между една или друга политическа партия. Те просто не вярват на никого. И с пълно право. Демонстративното им напускане на парламента е ясен сигнал, че на тези хора повече не им се слушат празни приказки. Ако решат техните проблеми и спрат да ги мотаят и да си губят времето с внушения – кой подклаждал тяхното недоволство, управляващите ще дадат ясен сигнал, че все още имат връзка с реалността. Обратното е самоубийствено и в него няма особена логика.
Защото ние, като общество, вярвам сме готови да помогнем на тези хора. Защо казвам ние? Защото ние сме тези, които даваме парите за всяка промяна в държавата.
Ето сега се вдига максималния осигурителен доход. Вземи допълнителните пари от осигуровки и ги дай на майките. Но не казвай смело в първо лице, единствено число: „Аз ги дадох!”. Това е сериозна граматическа грешка с тежки смислови последици.
Не ги даваш ти, той или тя – даваме ги ние.
Сещате ли се – тези, все по-малко оставащите в България. Ние плащаме тока на хиляди, помагаме и на родителите си и на бабите и дядовците си заради смешните им пенсии, ще помогнем и на майките. Само че трябва да сме сигурни, че парите ще отидат при тях, а не при някого, който ще грабне поредната обществена поръчка и ще си купи „Майбах”. Поредният хитрец, станал милионер с обществени средства, който козирува на всяка власт, защото прокуратурата държи в шкафа кутия пълна с „тайни”.
Ние даваме, дами и господа. Ние, а не той, тя или те. И винаги ние и само ние сме давали. Проблемът не е в даването, а във вземането. Кой колко взима и как използва парите ни? Те, тези, които се сменят по държавните върхове са длъжни само да следят дали парите ни отиват по предназначение. Защото когато това не се случва, просто си тръгваме. За съжаление си тръгваме тихо, вместо да крещим шумно.
В резултат на това, тези които даваме стават все по-малко, но за сметка на това ни взимат по повече. Дори и да не стане сега, ще става поетапно в следващите години. Иначе ще рухне и пенсионната и здравната система. Може да не го признават, но работещите хора са обречени на по-високи данъци в следващите години. За да я има държавата.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ пък ни посъветва всички да правим като господин Доган – „да инвестираме и да купуваме, защото с този модел се развивала икономиката”. Накрая господин Карадайъ дори ни пожела да бъдем „голям, голям и още по-голям”. И тук граматическа грешка, в превъзходната форма. Но след подобни думи няма нищо чудно, че ставаме малко, малко и още по-малко. Но си седим все такива – тихи, тихи и още по-тихи.
