На днешния празник си струва да се замислим върху свободата. Свободата като всекидневна битка, а не като подарък или даденост. Свободата като стремеж на всеки от нас, с каквото и да се занимава да не спира да се опитва и да се надява да промени средата си. Променяйки собствената си среда, се променя и България.
Защото има голяма разлика да наричаш себе си свободен или освободен.
Свободният човек знае какво е значението на законите и живее по правилата, които носят сигурност и предсказуемост. Освободеният не признава правила, защото те са му чужди, налагани са от външна сила, която иска да го нарани. Неговият свят е неговата кола, а другостта започва с прекрачването на прага на апартамента. Той не спазва правилата за движение или дава подкупи, влиза в схеми, превръща се в роб на силните на деня и тайно им се възхищава. Той приема модела на пороците като норма. Именно това е обратното на свободата.
Свободният човек знае, че е господар на собствения си живот. Неговият дух е неспокоен, той не престава да търси, да се развива, да пита, да иска и да дава. Но той не губи вярата си, че неговите действия и мисли имат не само значение, но и силата да направят България по-добро място.
Към края на живота си, по повод българската свобода, Стоян Михайловски пише текст за освобождението на душата и робството на нравите.
„Никаква политическа свобода не е възможна без освобождение от гнета на пороците, понеже най-жалък роб е онзи, който е заробен от своите хищни инстинкти - онзи самозаробеник, който не е способен да насажда наоколо си друго освен робски начала“, пише журналистът преди повече от 100 години.
Това е истинската битка на свободните – битката с пороците, които се опитват да влязат в живота ни с вик – „Това е нормално!“. Но порокът не може да се превърне в норма, защото той върви срещу законите на живота. Не може и не трябва да приемаме грубия език на политическата сцена, тънките сметки, зависимостите в правосъдието изградени на основата на алчност, зависимости и изнудване да минават като норма. Това не е свобода. А ново заробване или по-точно самозаробване.
Днешният празник е време за размисъл върху смисъла на това да наречеш себе си свободен. Дали усещаш свободата като сила да променяш средата си, или като слабост да си пасивен?
Или както казва Михайловски по този повод – „единственият, законен, разумен, работоспособен и народоспасителен революционер е Времето!“ То никога не греши. Честит празник!
