Коментар на водещия: "Скъпо е. И ще става по-скъпо"

Дами и господа, отива си още една седмица на остро политическо противопоставяне, което повдига много сериозни въпроси. И докато очакваме конкретни доказателства около подслушването, раздаването на огромни кредити от банка, финансирана с публични средства и какво ли още не, бавно и постепенно се сбъдва една прогноза, която споделих с вас преди няколко месеца.

Очаквано, цените на изкопаемите горива тръгнаха нагоре успоредно със събуждането на американската икономика. Това беше достатъчно основание моментално цените на бензин и дизел по бензиностанциите да поскъпнат, което за пореден път потвърждава максимата, че когато петролът на борсите пада, цените до крайните потребители намаляват бавно, бавно, а когато се повишава, реакцията е доста по-бърза.

По-скъп петрол означава и по-скъп газ. По-скъп газ означава по-скъпо парно. През седмицата научихме, че от 1 юли парното в София ще поскъпне с 14%. Във Велико Търново повишението ще е 13%, а във Варна и Бургас по 11. Произвежданият от топлофикациите ток ще поскъпне с цели 30 на сто, което ще има отражение върху крайната цена на тока за бита, която пък поскъпва като цяло 4,17% в София.

Цените на различни стоки вече реагират и тръгват нагоре. Част от това поскъпване е свързано с по-високата стойност на суровините в различните производства, както и с по-скъпите горива, газ, парно и ток, но друга част ще е на чисто спекулативна основа, която се крие в логиката - "Чуваме, че всичко поскъпва, затова вдигаме и ние".

С две думи - наесен животът ще е по-скъп, но с колко -никой не може да прогнозира с точност. На този фон заплатите и доходите на голямата част от българското население не растат. Каквото и да казва статистиката, в някои сектори не са помръдвали от цяло десетилетие или леко се повишават, но изостават в сравнение с цените на стоки и услуги. Във все повече региони средната заплата в публичния сектор в държавната администрация е по-висока от средната заплата в частния сектор, което прави държавните служби по-привлекателни, а частните фирми намират все по-трудно работна ръка, на която да плащат все по-малко. Например, в Плевен средната заплата в бюджетната сфера е почти 1400 лева, а в частния сектор - малко над 1000.

Данните на националната статистика пред седмицата показаха повишение на средната работна заплата с 10% като цяло, но този скок идва от предизборното увеличение на парите в държавната администрация, по-високите заплати за медиците и растежа в информационните технологии, който беше очакван заради коронакризата. Бяха включени и годишните премии и бонуси, които се раздадоха в държавната администрация и IT-сектора. Сред 100-те хиляди, заети в IT сферата, скоро средната заплата ще надхвърли 4000 лева. Но в ресторантьорството и хотелиерството и приходи, и разходи се сринаха, което ще окаже влияние на Варна и Бургас, Разлог, Банско, както и на много други градове, и региони. 

Това ще засили още повече разслоението, което от години привлича още повече хора към София - градът с най-висока средна работна заплата вече над 2000 лв. Столицата от години е пред гръмване. Задъхва се по отношение на инфраструктурата, градската среда. Кооперации, блокове и блокчета никнат като гъби директно в калта, на парцели, където няма нито улици, нито качествена канализация. Продават се имоти на европейски цени на места, където падне ли един дъжд, се наводняват и сгради, и хора, и всички тънат в калища. Детските градини не достигат, нито има къде да се паркира. Тротоарите из кварталите са в плачевно състояние заради хилядите автомобили.

Това още повече оскъпява живота и се стига до парадоксалната ситуация, в която живееш в по-лоша среда на все по-висока цена.

Ако икономиката продължи по този разбалансиран и разслоен път, България не я чака нищо добро -нито големите градове, нито по-малките. Защото животът ще става по-скъп, по-напрегнат, а ние ще сме все по-неудовлетворени, виждайки заобикалящата ни среда, като няккава месомелачка. Ще става скъпо, още по-скъпо, което трябва да е червена лампа за политиците от всички партии и партийки, които за пореден път ще се борят за нашето доверие през лятото. Защото след всяко лято, идва есента. А тази есен е пълна с неизвестни.