Българската правосъдна система представя един филм не от Италия, а от България. Държавата срещу мафията. Службите срещу контрабандата. Може би очаквате сериалът да е подобен на „Октопод“? Не, най-новият сериал е български и се казва „Пудел“.
Ето и синосписа, ако решим да изпратим лентата като българско предложение за някоя международна награда.
В първия епизод разбираме, че в България има един едър контрабандист с прякор на велик физик, за когото почти никой не беше чувал, но службите знаели, че той нарушава закона от 30 години. Нещо като Карлос Чакала на цигарите, Дон Корлеоне на тировете, Лъки Лучано от „Капитан Андреево“.
Във втори епизод се появяват неговите „консилиери“ – баща и син, които много обичали да се снимат с хора от властта и да им правят скъпи подаръци, както твърди прокуратурата.
В третия епизод става ясно, че тези двама души другарували с българския Корадо Катани – главния секретар на МВР Живко Коцев, който ги завел в дома на Бойко Рашков, за да му подарят рядка картина на неназован български художник, на която има пеленаче. Умилени, зрителите въздишат пред дълбочината на емоционалния момент.
В четвъртия епизод се открехва завесата, че май Рашков ги завел и ги запознал с министър Калин Стоянов, а междувременно главният секретар на МВР продължил да другарува по СПА комплекси и летища, където дори му бил връчен скъп часовник.
В петия епизод на сцената излиза и жена, защото първият опит за силен женски образ беше много кратък и шефката на митниците беше прибрана още в началото. От друга страна, без силен женски образ не може.
В кадър се появява бившият министър на туризма Николина Ангелкова, която се вижда и на снимката с прословутия часовник, за който специалисти казват, че се продавал за много пари.
Междувременно се развива още една сюжетна линия. Уплашен, българският Корадо Катани, главен секретар на МВР, разбира, че май не е трябвало да другарува с бащата и сина с картината и моли българския Фалконе, прокурор номер 1 на държавата, за сделка – часовник, показания и оставка срещу имунитет.
Какво е станало наистина не става много ясно. Според едни епизодични герои той е бил принуден, а според други – сам е звънял панически в прокуратурата. Тук идва директната асоциация с класики в жанра като „Ало, ало“, защото в кадър виждаме телефон и множество обаждания. Появяват се и показанията на защитен свидетел номер 3, който май бил главният секретар.
И тъкмо когато зрителите започват да се питат как и откъде се появяват тези снимки и показания, на сцената излиза главният герой – Пуделът. Като истински октопод, същинска хидра, кафявият звяр се въргаля сред пачки с пари.
Не само се въргаля, но и се храни с тях. След това кротко посяда сред различни герои от сюжета, с фалшива миловидна муцуна. Като истинска глава на мафията обаче Пуделът е заснет сред крупни суми и всичките действащи лица в епизодите досега, които продължават да се обвиняват кой бил по-близък до бащата и сина.
Чий е Пуделът? Това е грешният въпрос. Правилният май е кои са пуделите на Пудела? И тук се появява асоциация с джуджета и нотариуси. Гениално режисьорско решение, признавам.
Очакваме с нетърпение следващите епизоди. В тях ще се появят още въпроси – докъде достигат пипалата на Пудела и колко още хора са оплетени в гнусните, престъпни мрежи на четириногия корупционер. Нека и той бъде призован на разпит.
И така ще дойдат изборите.
Така се разкриват престъпленията тук – хвърчат снимки, намеци, обвинения. А какво ще се случи в съдебната зала е последната грижа на сценаристите. Но така е в голямото кино – понякога най-миловидните същества се оказват най-тежките престъпници, които остават все така в сенките.
Като вълци в кожите на пудел, който в последния епизод може да се окаже и кафява мечка от изток. Бау.