В последните дни публичната среда в България стана крайно истерична. Многократно съм ви говорил затова, но в последните седмици наблюдаваме колко ожесточено става разделението в обществото. Делим се по всички параграфи и никога не достигаме до сърцевината на нещата.
Дори диалогът, който Васил Божков твърди, че е между него и финансовия министър Горанов, показва, че добрите с числата са зле с граматиката, но дори този диалог е отрязан, защото вероятно предстои втори епизод, в който хазарт-джадаите ще атакуват пак, докато империята ще мисли как да отвърне на удара. Очаква ни истинска есемес одисея, в която ще се говори за "девойката", "Сашо", "момчето", "ония, втория и третия", както би казал Димитър Пенев, когото много уважавам.
Отсега е ясно каква ще е стратегията на Божков - пуска малко, оставя време на посочените от него да се оправдаят, след това пуска още малко, което развенчава оправданията им и те пак трябва да се оправдават. Toва ще продължи до момента, в който публиката не се умори, защото до момента всичко, което виждаме, кореспондира с убедеността на българина, че големите пари и политиката са скачени съдове.
Човек спокойно може да го заболи главата. През това време не забравяйте, че трябва да се караме - Мутафчисти ли сме или Мангъровисти? Има ли коронавирус или няма? Американците ли са го измислили, китайците ли са го пуснали, руснаците защо мълчат и съобщават за хиляди заразени? Значи Путин и той е в заговора. Не ни стигат политическите кандърми, а сега и Бил Гейтс трябва да го мислим, че ще ни чипира.
Всеки разум в такава ситуация си казва - наблюдаваме тотално разделение. Отваряш си Фейсбука и виждаш как хора обиждат по брутален начин приятелите и познатите си в ожесточени спорове, в които всеки мисли, че е прав и не само, че не приема мнението на другия, но гледа да го уязви по брутален начин, както типичната българска черта - роднини да се карат за делба и после цял живот да не си говорят - братя, сестри и прочие.
А тя делбата - за нива или за полусъборена къща.
По подобен луд начин се развиха нещата и с акциите на "Левски". След като години наред този клуб сменяше собствеността си по неясен и крайно странен начин, се случи трагикомедията, която наблюдавахме през седмицата. И тук делба, и тук разделение, и тук игрички.
Сашо Диков като куриер похлопа на вратата на Министерския съвет, за да даде пощенския плик. Унижение за славен клуб, в който през няколко години се появяваше нов собственик, за да се трупат още по-големи задължения. Някои от тези собственици изглеждаха като принудени да спонсорират клуба, като условие да получат нещо от държавата и със сигурност не знаеха откъде се рита топката, хайде да сме честни. Гледаха на него като на старата бабина къща, завещана по принуда, или джиросана, както е модерно да се казва.
Това ще е пролетта на лудостта, в която ще има много викове, писъци, но то с този коронавирус, който толкова раздели света, ние ли няма да се делим? Докато има делба и разделение, ще има и печал, и за да е весело, все ще пускаме тъжната музика.
