Отива си една седмица, през която средно по 100 наши сънародници умираха от коронавирус всеки ден. Болниците отново са пълни. Политическите лидери, които имат власт или ще се борят отново за власт, се изказват много внимателно по мерките, тяхната успеваемост, смисъл и ефективност. Темата е прекалено разделяща обществото и на повечето им се иска да не ядосат едната или другата част, за да не изгубят гласове.
Затова по-лесно за тях е да си мълчат и да се правят, че нищо сериозно не се случва. Сякаш здравеопазването и неговото качество не са една от основните болки на българското общество, затова ако може да заметем темата под килима, за да мине и тази кампания, ще е най-добре.
Нито чуваме кой какво предлага за справянето с коронакризата, нито какви мерки би предприел. Но да кажем, че тази тема е опасна за имиджа, одобрението и неодобрението за кандидатите за власт.
На този фон, икономическата непредсказуемост продължава да се задълбочава. Когато външни фактори създават динамика, която все повече влияе на вътрешнополитическите процеси, всяка страна има набор от инструменти, с които да отрази, прогнозира и регулира ефектите от тези влияния.
Двете основни функции на държавата са вътрешна и външна. Ако прекалено силно властимащите се концентрират върху вътрешната функция, игнорирайки процесите навън, те рискуват да изпаднат в ситуация, която външни влияния диктуват вътрешни процеси, без поле за адекватна реакция.
В петък цените на газа достигнаха най-високата си точка. Междувременно Русия продължава да стеснява доставките, давайки ясни сигнали за допълнителен ценови натиск върху Европа.
Китай е гладен за енергия. В четвъртък, китайското правителство нареди на всички големи промишлени гиганти да си гарантират доставки на енергия за зимата, дословен цитат: "на всяка цена". Това допълнително усложнява ситуацията за Европа.
Стигнахме до момента, в който ще се молим за по-мека зима, а най-важната част от новините ще е прогнозата за времето утре. В която Натали, Боби и Станислава ще ни дават по-важна информация, отколкото говорещите глави от парламента.
Всичко това има потенциал да породи непредсказуеми събития, които ще имат социални, икономически и политически последствия във всички страни членки, включително и България. Не са изключени и протести в различни точки на Европа през зимата.
На Балканите се наблюдава сериозно политическо раздвижване. Oт Сърбия и Косово, през Черна гора, Северна Македония и Албания, България попада в епицентъра на процеси, които ще усещаме не само чрез по-високите сметки за газ, ток, парно, стоки и услуги, но и чрез решенията, които ще трябва да взима София. Натискът, ще се увеличава успоредно със заплитането на македонската тема.
На този фон, политическият и публичен дебат у нас се свежда основно до локални и най-вече вербални битки, които дори и не драскат по повърхността на тези събития, които пряко ни засягат през следващите няколко месеца - от хората в най-малкото село до нашите сънародници в големите градове.
България навлиза в избори, които ще са 2 в 1. Но с оглед на тези събития, те ще са много повече от 2 в 1. Защото времето може да се прогнозира само няколко дни напред.
