Горд съм, че можех да нарека Петко Бочаров свой приятел. Той обичаше да идва в "120 минути" и често в неделя се чувахме, за да обсъдим предаването. Покрай неговата книга "Картини от три Българии" веднъж стана дума за думите, с които се обръщаме един към друг. Той ми разказа, че "батенце" и "пич" са се използвали още през 20-те години на миналия век.
Англоезичните използват dude още преди освобождението на България по адрес на мъжете, които се обличат добре. В Англия обаче тази дума не успяла да се наложи, за сметка на Щатите, където добре облечените хора били по-голяма рядкост в калта на новостроящите се градове. Други били лондонските джентълмени, които тежкарски се разхождали из града. Затова английските младежи от стари времена обичали да се обръщат един към друг с "mate", което идвало от старата дума за месо - "meat", което се свързвало с това, че сме яли заедно - тоест, ние сме приятели и по маса в смисъла на приятелство и в добро, и в зло.
И тук сме си близки по маса. Но нашата маса е свързана с яденето и пиенето на корем, често с преяждането и препиването, докато онази маса, която родила "mates" е маса, на която се е разделял буквално и къшей хляб между хора, които имали сходна съдба.
На нашата маса, за да се веселим обикновено някой трябва да плаче и често се делим. Към края на вечерта избухва скандал, дори и да сме с роднини, а ако скандалът се разпали някой си тръгва бесен. Това е повод за сръдня дългогодишна, дори десетилетна, в която брат с брата може да не си проговори. Особено ако става дума за делба - парцел, поляна или ограда - толкова сме скарани, че и погребението си може да пропуснем. Затова щастливи са онези български семейства, които делят двор без скандали.
Дошла френската мода по новоосвободените ни земи и нахлула турската дума "пич", която за нас била като "dude" и "конте", но в друг смисъл - пичът бил развратник и уличник за турците, но у нас да си развратник и уличник е все едно да си конте и dude за англичаните. Тоест, готин тип. Тарикат.
Тарикатът е пич, но пресметлив, нахален и находчив. Той е висшата форма на българската мечта - оправя се в живота, адаптирайки правилата според собствените си нужди и амбиции, без особена мисъл за другите. Тарикатът е егоист, който оставя данъчния в калта, той е Хитър Петър и Бай Ганьо в едно.
Тарикатът прави тарикатски номера - ще пийне две и ще кара, ще си изхвърли фаса през прозореца на тарикатската си кола, ще спре в тревата пред блока, ще лъже и всичко това ще го радва, защото е "пичовско" да си такират. На масата си номер 1 и тебе делба не те лови, защото ти делиш само на едно.
Тарикатите обикновено мислят предимно за себе си и точно затова толкова много им подражават. По-лесно е да мислиш за себе си, а държавата и останалите са символ на другостта, която е чужда. Векове наред е било така, замислете се. Много пичове искат да са тарикати, копирайки модел на поведение, който ги мултиплицира като стара балканска копирна машина.
Тарикати-политици измислиха индианската нишка по време на гласуване. Тарикати-гласуващи започнаха да си взимат пари, за да гласуват. Тарикати-управляващи правеха тарикатски номера, мислейки предимно за себе си и след това за другите. Тарикати-опозиционери си играеха на опозиция. Тарикати-бизнесмени крадяха ДДС, а тарикати-предприемачи прехвърляха фирмите си на малоимотни лица.
Тарикатите не се разболяват. Тарикатите много пият без да се напиват. Тарикати-митничари построиха къщи, тарикати-катаджии пускаха тарикати-нарушители, това беше 90-те. Тарикати-медици издават фалшиви сертификати на тарикати-пациенти. Ситуация, в която и двете страни се мислят за победители. Но дали е така?
Българският тарикат е универсална фигура. Почти всеки иска да види в огледалото себе си като тарикат. Но ако повечето искат да са такива, защо се изненадваме, че все търсим тарикати, които да ни водят, пичове? Тарикатът е тарикат обикновено в рамките на селото или квартала си. На малкото, на тясното, на дребното. Никога не забравяйте, че реалността е огледален образ на колективния манталитет. Огледайте се - какво виждате?
