Бавно и полека навлязохме във време на политическо зацикляне и много сгрешени ролеви модели и отговори на въпроса - какво е успехът в България.

Винаги съм вярвал, че човек се учи най-добре от своите родители, след това от своите учители, след това идват добрите образци на литературата, киното или спорта. Но понякога е полезно да наблюдаваш внимателно и лошите примери, за да знаеш - какъв не трябва да бъдеш.

Днес е 15 септември. Денят, в който най-ясно проличава българското преклонение към образованието и знанието като път към щастието и красотата в живота. Утре отново децата ни ще прекрачат прага на училище, някои за първи път, а ние се вълнуваме не по-малко от тях. Защото българското училище се ражда още преди България да се появи отново на картата на Европа през 1878-ма година.

Най-старото училище у нас, което никога не е преставало да съществува е на цели 400 години. Основано е в Чипровци през 1624-та година, десет години преди Харвард, и носи името на първия български дипломат, който е негов възпитаник - Петър Парчевич. Априловската гимназия в Габрово, първото светско училище, не е спирало да дава знания от 1835 година.

Училищата в Русе, Сливен, Свищов, са по-стари от много съвременни държави. Дори и да не се замисляме често над това, училището е било единственият прозорец към света. Тогава и най-необразованият е бил готов да се раздели и с малкото, което има, за да може детето му да учи.

Затова, скъпи ученици, където и да се намирате, утре за вас започва не просто учебната година. Вие продължавате вековна традиция, генетично заложена не просто от вашите родители, или вашите баби и дядовци. А от техните родители и техните баби и дядовци, и от техните родители и техните баби и дядовци - и така векове назад.

Много хора в момента, с действията си, ви убеждават, че не е модерно да си образован и да знаеш. Грубите думи, обидите и недодяланото боравене с езика се превърна в норма на българската публична среда. Ние, родителите го допуснахме, защото направихме толкова компромиси в нашето настояще.

Много от проблемите в нашето общество днес са плод или на снишаване, или на високомерие, или на отчаяна пасивност, родена от разочарование и чувство на безсилие и обреченост.

Но помнете, че успелите хора са усмихнатите и възпитаните. Тези, които днес ви нагрубяват, ще бъдат тези, които утре ще гледат към вас като на недостижим пример. Арогантността е слабост - запомнете това.

Пазете духа си, докато растете. Само така ще извадите големите от това всеобщо униние, в което е изпаднало обществото.

Живеем във времената на скролването. Информацията и забавлението идва на малки парчета видео и думи. Това е опасно. Защото ни залъгва, че всичко може да се скролне. Всичко освен училището, знанието, приятелството, здравето ни, разговорите с близките ни, четенето на книга, един вкусен обяд при баба - това са неща, през които не можем да скролваме. Това са неща, които трябва да се изживеят и те не се повтарят.

Не трябва да ги пропускате, втренчени в някакво устройство. И за него има време - но то ще ви служи, цял един живот, като помощник, а не като нещо, което ще определя посоката на живота и вкусовете ви.

Великият български поет Валери Петров посвещава голяма част от творчеството си, за да ни вдъхне надежда. Нещо съвсем кратко, което аз често си повтарям, още от ученическите години.

„Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път!“

Пожелавам ви да пишем и да получаваме добри писма, които нашите деца ще напишат. За да поправят не само нашето объркано общество, но и целия ни свят, който се крие във всяка човешка душа.

Успех!

Продължи да четеш