Понякога си мисля, че големият проблем на нашето общество е в пренавиването. Когато една пружина се пренавие, започва да се разтяга и скача насам-натам, докато не се сгъне неподвижно на земята. Или дете, на което бащата му потопи пръст в чашата, знаете, има сънародници топят пръст дори и на децата. Да пробват какъв е вкусът на зрелостта. А тя обикновено мирише на спирт.
Българското пренавиване е мисълта, че нещо трябва да се случи на всяка цена и задължително. Това пренавиване е причина брат с брата да се раздели заради делба на къща на далечна леля и депутат депутата да заплаши пак заради делба, но за нещо вероятно по-голямо. Като все още млад човек ви казвам - нищо не е на всяка цена.
Светът не започва и не свършва с коалицията, която става жертва сама на себе си. Ако не ни харесва хода на Слави Трифонов и "Има такъв народ" от тази седмица, неговият политически проект просто ще тръгне към своя бърз залез. Защото в политическата галактика няма вакуум - една звезда угасва, ражда се друга. И нищо от това не е фатално. Светът няма да свърши, нито пък България, която е преминавала през много, ама много по-тежки времена и е трябвало да взима много по-тежки решения, които освен с икономически трусове са били свързани с десетки хиляди жертви.
Ако погледнем на събитията от седмицата като на тест за зрялост на българските политици, ще видим, че те се държат като "весели деца", които се правят на големи политици. Емоции и хлъзгане по повърхността, съпроводено с горделивост, много шум и показно - кой е бабаита в квартала. А основният проблем, освен политически, е и явно на личностно ниво. Липсва уважение между част от коалиционните партньори - не се харесват, но по-важното - не се уважават, ненавиждат се - сякаш няма война, няма висока инфлация в Европа и България, няма нужда от единомислие...
"Какво е пожарникар, деца"?, попитали на матурата четвъртокласниците. Не било човек, който гаси пожари, а било професия с длъжностен код. "Какво е депутат, деца?", може да попитат догодина. И, деца, само да не отговорите, че това е професия.
Има нещо много инфантилно в начина, по който се развиха нещата тази седмица. Дори се разхвърчаха и салфетки. Досущ като на фолк парти, през медиите прелетя и листче с "Плана Македония". Къде си бе, Сталин, здрасти Чърчил! Европа на салфетка ли делим отново? 75% влияние за нас, 25% за вас.
Сега нашето общество трябва да покаже имаме ли сили да излезем от тази ситуация без големи щети. Картината изобщо не е розова, защото в момента всеки е срещу всеки, а думата "разединение" се превърна в правило. Но ако в парламента "пеят, скачат весели деца", това не означава, че ние като зрели хора не трябва да ги побутваме в правилната посока.
Защото не знам за агония, но веселбата може да ни излезе през носа. Типично по нашенски - за да е весело, някой трябва да плаче. И в най-веселата част, тръгват най-тъжните песни. Тогава всички плачат.
