Боговете я изваяли от глина. След това и вдъхнали живот. Дарили я с целомъдрие, с ум и разум, и кръстили Пандора - "Надарена с всичко". Сред това "всичко" било и онова пусто любопитство, като Ева, която накарала Адам в Едемската градина да опита от забранения плод на познанието, за да различава доброто от злото.

И тя като Ева имала само една забрана, но щеше да я наруши. Защото красивата Пандора, с ум на бог и лице на богиня, щяла да отвори забранената кутия, от която излезли всички беди. Своеволието на Прометей било отмъстено. А щастливите някога хора се сблъскали със злото, тежкият труд и болестите.

Уплашена, Пандора бързо затворила капака, заключвайки завинаги надеждата, която останала на дъното.

Няма по-подходяща асоциация на случилото се във финансово-политическия свят през седмицата. В най-мащабното си до този момент разследване Международният консорциум на разследващите журналисти отвори "Кутията на Пандора", от която полетяха имена на офшорни компании, политически лица и скрити сметки, затворени из кутиите на номинални собственици по света. Това се случва за трети път в последното десетилетие.

Някои от имената бяха интригуващи и интересни, други - абсолютно очаквани. Както се случи и в България. Вероятно ще излязат и още имена на хора, които ще кажат, че в офшорките няма нищо незаконно, освен ако не си политическо лице и не си ги декларирал по надлежния ред. Някои имена понесоха политически последствия, като чешкия премиер Бабиш, който вчера се срина на изборите. 

Така от кутията се разхвърчаха познатите злини, но въпреки това, на дъното, като в онази стара древногръцка легенда, остана надеждата. На дъното на кутията остава заключено онова европейско лицемерие, в което хем клеймим офшорните инструменти като символ на скритите пари, хем позволяваме те да съществуват като нещо абсолютно законно. Онова лицемерие, което накара премиери и президенти точно преди 5 години да размахват пръст срещу офшорните богатства, докато самите те са извършвали офшорни операции. 

Защото каква е разликата дали ще прехвърлите фирмата си на малоимотен просяк, за да не плащате данъци, или ще я регистрирате на някой непознат кипърец или гражданин на остров Ман, за да спестите плащането на данъци? Казано по този начин и двете неща звучат еднакво укоримо. Но едното е абсолютно законно, докато другото е на ръба.

На цената на един смартфон в света отдавна можеш да си регистрираш офшорка - Бахамите, Белиз, Кипър, Кайманите, Швейцария, Люксембург, Монако, Арабските емирства, Панама... Процедурата отнема часове и се използва от години не само от корпорации, бизнесмени, политици, но и от терористи, и престъпници, които искат да скрият пътя на финансите си, пътя на своите потоци.

Но и това не убеждава света в нуждата от действия по отношение на офшорните зони. Напротив, вдига се шум и всичко продължава както си е било. Когато излязоха досиетата "Панама" през 2016 г., десетки политици се срещнаха в Лондон, за да се обявяват против корупцията, заклеймявайки анонимните фирми. Те говореха за прозрачност, за това колко е престъпно да криеш пари и да не плащаш данъци. Резултатът? Много думи и много малко действия.

Освен че домакинът - Дейвид Камерън, който беше инициатор на срещата в Лондон, беше принуден да признае, че самият той е използвал офшорна компания, създадена от баща му.

Ако пренесем този опит в България, ще видим, че редица чуждестранни инвеститори са регистрирани в офшорни зони, в тайни сметки парите си крият политици и банкери, наркобарони и адвокати. Oфшорните компании са най-сенчестата зона на финансовата система на света. И каквито и разкрития да бъдат направени, не доведат ли до някакво решение, това ще е фонов шум за легализирана корупция, в който властите ще проверяват, а собствениците ще твърдят, че всичко е законно. В интересни времена живеем, в които се борим за справедливост и законност, но някои закони позволяват най-големите несправедливости. Курц за законите. Парите не миришат.