Законите не променят мисленето ни, а мисленето ни трябва да променя законите. Още Стоян Михайловски пише, че действително свободен човек не е онзи, който управлява себе си, както му скимне, а онзи, който управлява себе си, както се изисква от съвестта и здравия разум.
Ако например шефът на КПКОНПИ е купил апартамент с незаконно застрояване на покрива или той самият е застроил покрива на сградата и това бъде обявено за законно, след като преди това е било обявено за незаконно, се изпраща грешен сигнал, който още повече размива представите за позволено и непозволено в обществените представи.
Ефектът от подобни действия има разлагащ ефект върху колективния морал. Класика, но нищо неочаквано. Не случайно в началото ви цитирах Стоян Михайловски, още преди 80 години, той отбелязва, че обществените закони са отражение на законите на живота в едно общество.
Например, на хиляди сгради в София, а и в цялата страна, има незаконни конструкции. Масово са затворени аварийните връзки, които служат за евакуация при пожар или природно бедствие, защото някой незаконно е решил да разшири с няколко квадрата апартамента, мезонета или студиото си.
Сигурен съм, че в момента много от вас, поклащат глави, защото това се е случило и с вашата сграда. Но оневинявайки публично един човек като ръководителя на КПКОНПИ за подобно, толкова често срещано нарушение на закона, ти изпращаш сигнал не само към хилядите закононарушители и техните съседи, а и към цялото общество, че непозволеното може да стане позволено по всяко време.
Тоест, обезсилваш начина, по който би трябвало да се приема закона и неговото прилагане на чисто психологическо ниво. Казваш - законът регламентира това, но е допустимо и онова... Подменяш представите на обществото. Ако тези представи са объркани и не са отражение на ценности, които да подхранват прилагането на тези закони, няма текст, който да доведе до качествена промяна, нито в законите, нито в тяхното възприемане, нито в тяхното прилагане.
Отгоре-надолу тръгва поредният сигнал, че всичко е позволено. Как тогава да спрем да се изпреварваме на двойна непрекъсната линия или да хвърляме боклука си на тротоара, или да изискваме от властимащите да спрат да взимат подкупи, след като законите нямат никаква стойност в нашите собствени глави?
Например, начинът, по който се разви скандалът около "Апартаментгейт" и заключенията на проверяващите, също има последици за общественото съзнание. Масова практика е да изповядваш сделка на данъчна оценка, за да спестиш от нотариални такси. В случая фирмите продавачи масово пестят хиляди от данъци, приемайки доплащане до реалната стойност чрез анекси. Това е добре за тях. Но още по-добре е за някои техни клиенти, които не трябва да доказват доходите, с които придобиват своите имоти. Тоест ние очаквахме не толкова да научим дали документите на проверяваните са изрядни, а какъв е произходът на доходите, с които властимащи си купуват имоти.
И в този случай, законът е безсилен, защото няма воля той да бъде приложен. Всичко това означава, че стремежът към правов ред у нас, не е достатъчно узрял, за да предизвика промяна. Ако приемем логиката, че властимащите са отражение на колективния ни манталитет, проблемът е в нас, а не в тези по високите етажи на властта, в които се оглежда този наш манталитет.
Или както с горчивина пише Стоян Михайловски - "вещественият ред - за да бъде дълготраен - трябва да почива върху нравствения ред. В културна страна законът е синтез на разумни воли и на просветени съвести".
