Когато преди 15 години за първи път стъпих в Ирак, за да направя серия от материали за няколкото паралелни граждански войни, които започнаха след свалянето на Саддам Хюсейн, снимах едно момче, седнало край шосето на пътя за Мосул. Малкият търговец, сред десетки бидони и туби, пълни с бензин и дизел. Под парещото слънце на иракския север, в петата най-богата на нефт държава в света, голяма част от горивото, в онзи момент, влизаше контрабандно от Иран. И се продаваше на черно и насипно.

В навечерието на войната, барел петрол струваше 30 долара, а след нейното начало през март 2003 г. достигна до 130 долара. Затова не се чудете защо европейските страни като Франция не позволиха на Съединените щати да узаконят войната в ООН, прокарвайки резолюция в Съвета за сигурност, въз основа на съмнителни и неверни разузнавателни данни. Русия обаче тогава не беше сред най-гласовитите противници срещу войната, защото към Москва потеглиха милиарди долари в резултат на скока в цените на петрола.

Да, отношенията между държавите често са като отношенията между търговци – кой, кога и от кого има интерес. За да накаже авторитарния Путин, западният свят сега ще е принуден да направи отстъпки пред държавни лидери, които също нарича „авторитарни“.

Запазила своя неутралитет през Втората световна война, благодарение на политиката на Исмет Инюню, Турция имаше имиджа на стълб на западния военен съюз в продължение на десетилетия. Докато Ердоган не трансформира страната по свой образ и подобие, с цената на твърда ръка и репресии, особено след опита за преврат през 2015 г. Той купуваше ракетни комплекси от Русия и в същото време снабдяваше украинската армия с военни дронове, но изигра картите си така, че в момента Турция служи като медиаторът, от когото и Москва, и Киев, и Брюксел имат нужда.

Докато войната не приключи, не очаквайте някой западен политик отново да нарече Ердоган „авторитарен“.

Премиерът на Унгария Орбан беше „лошото момче на Европа“. Открито симпатизиращ на Путин и неговата реторика по отношение на Европейския съюз, унгарският премиер беше превърнал лексиката срещу Сорос и „соросоидите“ в държавна политика и пропаганден стълб.

В новата реалност обаче Орбан вероятно неочаквано за Москва се нареди до най-твърдите поддръжници за тежките финансови санкции срещу Русия и изключването на страната от системата за международни разплащания SWIFT. Логиката му от части е свързана с убеждението, че няма начин Путин да излезе като победител от неразбираемата за мнозина смъртоносна авантюра на руската армия в Украйна.

Правителството на Матеуш Моравецки в Полша, беше посочвано като кабинет, подтискащ свободата на словото с особено твърда ръка. Ако полските журналисти бяха като българските, в годишната анкета на "Репортери без граници", вероятно биха наредили страната си на 150-то място по свобода на словото. Защото отношенията между Варшава и Брюксел толкова се влошиха, че се стигна до момента, в който Европа заплаши Полша със спиране на еврофондовете, ако Варшава продължава да твърди, че националните и закони са над европейските. 

В новата реалност обаче, Путин успя да събуди спомена за подялбата на Полша между Хитлер и Сталин, по силата на Пакта Рибентроп-Моллотов и в един миг Полша се превърна в център за координиране на западните оръжейни доставки за Украйна и временен дом за над 2 млн. бежанци.

Докато войната не приключи, не очаквайте някой западен политик отново да повдигне въпроса за върховенството на закона пред Варшава.

Иранският петрол е нужен, за да балансира несигурните руски количества от световния пазар, затова очаквайте компромис, свързан със смекчаване на санкциите заради ядрената програма на четвъртата държава по залежи в света.
Либийският петрол е нужен, но добива непрестанно се колебае заради двувластието, което цари в страната след свалянето на Муамар Кадафи в деветата по залежи страна в света.

Венецуелският петрол е нужен, със същата цел, затова очаквайте смекчаване на реториката и към страната с най-големи залежи в света.

Безспорно, най-нужен е саудитският петрол. И тук идва проблемът. Едно от първите решения на Джо Байдън, след като влезе в Овалния кабинет беше да нареди разсекретяването на документ, който директно свързваха саудитския престолонаследник Мохамед Бин Салман с убийството на журналиста Джамал Хашоги, или „Хашогжи“, както правилно се изговаря името му, нарязан на парчета от саудитски ударен екип убийци в Истанбул през 2018 година.

И този въпрос ще бъде прибран в чекмеджето. Защото в тази нова за света ситуация, навлизаме във времето на пръв поглед нелогичните съюзи, в които нашите стари авторитарни приятели, ще бъдат наричани просто „приятели“. И така ще бъде – поне  докато войната не свърши. Защото отношенията между държавите често са като отношенията между търговци – кой, кога и от кого има интерес.