Дами и господа, тази седмица се случи едно показно колко е лесно нещо, разпространяващо се по социалните мрежи, да развълнува цяла нация.
Уж "писмото", с което Илън Мъск си запазил маса в село край Белоградчик, публикувано от група шегобийци в социалната мрежа, ни накара да си представим как ексцентричният милиардер, кръстил детето си на математическа формула, пристига и сяда да боцне кебапче по кръчметата на Северозапада и да се диви на това колко хубаво се комбинира шкембе и чесън. Бие затвратници на малкия XÆ A-12(тоест сина му) и разперва ръце на кахърни песни, свързани със страданието на цял народ.
Понякога имам усещането, че имаме по-ниско национално самочувствие и от най-бедните африкански нации. Начинът, по който реагирахме на тази шега, ме накара да се замисля колко много сме се променили или по-точно - как изобщо не сме се променили, за да имаме подобна представа за България в момента.
Че Белоградчишките скали са природно чудо, няма спор. Но хайде първо да помислим как да направим пътища на хората в региона, а след това да каним скъпи гости. Защото в света на Мъск България отдавна има своята висока стойност. Именно българи са били сред водещите специалисти в компаниите му, а България днес е център за някои от най-светлите умове в сферата на високите технологии и иновациите. Българи има и на висши позиции, и в НАСА, и къде ли не.
В този смисъл, "булгар, булгар, че чужденец пристига", е показателно за една друга епоха, в която Бай Ганьо правеше каквото си поиска, включително и избори. Като казвам това, с оглед на дебатите в парламента, си мисля, че е време да се замислим върху връщането на хартията и в други аспекти на живота ни.
Не се шегувам.
Прави ли ви впечатление, че в последните години, получайваки битовите си сметки за ток, газ и вода в електронен вид, те постепенно се повишиха? Според мен са "пипани". Я да си ги поискаме отново на хартия, за да имаме черно на бяло квитанция - колко си се къпал, колко не си се къпал и колко харчи новата печка. Може да няма разлика, но да си е на хартия.
Същото е и с паркирането. Пращаш есемес, който кой знае къде отива по на хакерите сметките. Друго си е да върнем онези аналогови стойки, в които пускаш стотинка и стрелка започва да брои колко ти остава. Чиста работа.
Вкарвате си картата си в банкомат? Я веднага я изкарайте. Знаеш ли къде си ги пъхаш... доходите. Кой знае по какви неведоми електронни пътища се "джуркат" парите ти, които си изкарал с толкова труд. Не на нас тия.
Друго си е да се знае - на десето число - аванс, а на 25-о - цялата заплата. Ако може в брой - да си е на хартия.
А като пристигне Мъск, с гордост ще му покажем къде да отиде, какво да види. Но не на смартфона, че знаеш ли ги "Гугъл" къде те следят като ходиш до супера, а ще му дадем карта да разтвори. Да отбелязва с химикал какво е видял. И после, ако може да не го качва в "Туитър", а да го напише на лист хартия да го показваме на други чужденци. Ама не да пише ръкописно, а на машина да го натрака. След това на дизелова кола да си го качим, че с тези батерии, току виж закъсал по пътищата на Северозапада, които така и не правим толкова години.
И ще помоля да не споделяте този коментар по мрежите, че знаеш ли ги с тези споделяния. Ако искате, разпечатайте го... на хартия.
