Ние сме склонни на компромиси, но другите не са. Дежа вю.

Ние поставяме ясна червена линия. Дежа вю.

Да сме отговорни евроатлантици. Дежа вю.

Повече от две години след всеки нов вот слушаме следното заклинание: "Трябва да има правителство. На всяка цена!". И това е дежа вю.

Малцина виждат изход от тази ситуация и май отиваме към осми избори, преди които има голяма вероятност да изпаднем в конституционна криза. В ситуация, в която няма избран парламентарен председател, Народното събрание дори не може да стартира, а президентът да завърти рулетката с мандатите.

Това Народно събрание не може дори да се разпусне, преди да се е конституирало. Да не говорим за приемането на бюджет или закони по Плана за възстановяване, които да помогнат на българската икономика в ключов момент.

Кои обаче са събитията, които могат да разбият стената на тази задънена улица?

Първо, всички изтеглят кандидатите си за председател на парламента и посочват нови личности с презумпцията, че те трябва да бъдат не ултимативни, а максимално компромисни.

Вероятността да се случи това е много малка заради радикализацията, на която сме свидетели в момента. По-скоро очаквайте още политически игри и ултиматуми, но събитията от следващата седмица ще ни покажат дали тази хипотеза е реалистична, или не. 

Второ, Конституционният съд, който е с обновен от президентската квота състав, отменя и последните текстове от шестите поправки в Конституцията, които засягат правомощията на президента. Ако президентът има право отново да сформира служебен кабинет и да организира изборите, доверието в тях вероятно ще се увеличи заедно с избирателната активност.

Патовата ситуация, в която се намираме в момента, се дължи и на спорните текстове, за които много юристи предупреждаваха, че ще предизвикат конституционна криза. Точно това се случва в момента. Разбира се, ние не знаем кога КС би се произнесъл  и дали би отменил поправките. Но вероятността това да се случи е доста висока. Дали това би променило парламентарното представителство на партиите обаче, е коренно различен въпрос. Но поне би елиминирало частично съмненията в честността на изборите.

Трето, на политическата сцена се появява нов играч, който е достатъчно силен, за да консолидира висок резултат, а не просто да раздроби и без това ниското парламентарно представителство. Но това може да се случи само при началото на социални процеси и масово недоволство, което в момента липсва.

По улиците е тихо, а горивото на всяка нова политическа ракета идва от шума по площадите. В този смисъл да се появи нов политически проект сега - вероятността е много малка. Освен ако не започне рязко икономическо пропадане, което предизвика масово недоволство.

Четвърто, правителство под външен натиск. Ако основният аргумент за "сглобката" между ГЕРБ, ПП-ДБ и публичното самоналагане на Пеевски беше началото на войната в Украйна, в момента се намираме в коренно различна ситуация.

В журналистиката и обществените науки има един термин - News Fatigue - крайна умора от тема, по която си поел много информация, която продължава дълго във времето. Тази умора се забелязва в целия западен свят, както и вътре в самата Украйна, където за първи път според "Галъп интернешънъл" хората, които желаят бърз мир и преговори са мнозинство - 52% от населението.

В допълнение, компрометирането на думата "евроатлантизъм" от българските политици, плюс пасивността на западните съюзници на България по борбата с корупцията и съдебна система, още повече забърза този процес у нас.

Продължи да четеш