Когато България влизаше в Европейския съюз, решителната битка на българските политици беше свързана с един голям компромис от лидерите на големите европейски държави. Преди 15 години, когато по улиците на София все още ставахме свидетели на почти ежеседмични мафиотски убийства, Брюксел готвеше приемането на България с предпазна клауза по правосъдие и вътрешен ред.
Това означаваше решенията на българските съдилища да не важат в юрисдикциите на останалите страни-членки. След това предпазната клауза се модифицира в заплаха от отлагане на членството на България с една година. И двете опасности обаче бяха избегнати. И поради добрата работа на правителството и дипломатите в София, а и поради надеждата на Брюксел, че България с бързи темпове ще навакса очевидните разлики в тълкуването и прилагането на върховенството на закона.
Този компромис беше продиктуван и от общата атмосфера в Европа и света. Икономиките растяха, безработицата беше ниска, отношенията с Русия в никакъв случай не бяха лоши, а САЩ бяха гръб на Европа, особено на по-младите демокрации като нашата, в чието лице бяха срещнали подкрепа за военната си авантюра в Ирак.
Чуждестранните инвеститори също виждаха в България потенциал за растеж, а в българския пазар, макар и малък - възможност за печалби.
Тогава медиите разпъваха на кръст управляващите, но те приемаха това като част от демократичния процес и не реагираха като ужилени на всяка критика.
Припомням ви всичко това, за да си представите ситуацията, при която българските политици, с подкрепата на голяма част от българското общество правилно можеха да изиграят своите карти пред Брюксел, за да извлекат максимално добър резултат тогава.
От подписването на договора за членство изминаха 15 години, а от формалното начало на членството повече от 13. Промениха се много неща - някои за добро, други за лошо. Проблемите с правосъдието останаха да висят като камък на шията за всяко следващо правителство, а корупцията толкова силно се пропи в отношенията общество-власт-бизнес, че се превърна в болест, която разяде доверието, което колабираше периодично през годините.
Първи реагираха чуждестранните инвеститори. Започна изтегляне от българския пазар на големите и навлизането на по-малки чужди капитали, които се фокусираха в производства, които носят все по-ниска и по-ниска добавена стойност.
Успоредно с това, тъй като границите бяха отворени, а трудовите ограничения отпаднаха, от България започна отлив на висококвалифицирана работна ръка, което нанесе сериозен удар в икономически, социален и политически план. Започна да намалява критичната маса на недоволните за сметка на примирените, което замрази и предопредели политическата картина в България до "още и още от същото".
Повече от десетилетие по-късно, атмосферата в света също се промени рязко. Водещият мотив при управлението на САЩ в отношенията с останалите страни е икономическата изгода на Вашингтон, а на Русия - тактики за влияние върху общественото мнение. На сцената се появи нов агресивен и силен икономически играч в лицето на Китай. Западът и Изтокът се сблъскаха, а Европа, която винаги е била по средата, загуби чувството за предсказуемост на утрешния ден, което беше тотално сринато от появата на COVID-19.
Случващото се по източния фланг на съюза престана да бъде приоритет до такава степен, че видяхме Вера Йурова, бившият комисар по правосъдие в предишната комисия и настоящ комисар по ценности и прозрачност, да се оправдава, че не е неглижирала деградацията на върховенството на закона в България.
В тази ситуация България много трудно ще попадне отново сред приоритетите на европейските столици. Не очаквайте Брюксел да назидава и критикува, особено при положение, че на миналите евроизбори България регистрира рекордно ниска избирателна активност, което беше в рязък контраст с картината в останалите държави-членки.
Промяната няма да бъде провокирана отвън, което означава, че случващото се в България в момента зависи изцяло и предимно от нашето общество и неговата представа как трябва да изглежда европейска България. Повече от 13 години след като чухме "Добре дошли!".
