За нас Близкият изток е „близък“, а за Запада по-скоро той е по средата (middle east). Но все пак – какъв е този термин?

Кой го измисли? Какво иска да ни каже? Близък до какво? На изток от къде?

Когато в началото на 20. век в стаята, сред дим от пури и аромат на старо вино, е имало двама европейци, надвесени над географска карта, винаги нещо е предстояло да бъде разделено.

Особено ако уважаваните господа са били британци и французи. Или както пише Тим Маршъл в „Пленници на географията“ – европейците обичали да чертаят граници с мастило.

Близкият изток и ескалацията: В преддверието на пълномащабна война ли е регионът?

Така се случило и онази вечер преди малко повече от 100 години, когато английският джентълмен Марк Сайкс и френския му колега дипломат Франсоа Жорж-Пико имали важна задача. Те трябвало да решат какво да правят с арабските владения на разпадащата се Османска империя.

Векове наред османския султан бил господарят на Изтока и пазител на „двете светини“ – Мека и Медина. Титла, която днес носи кралят на Саудитска Арабия.
Както обикновено се случва при съдбовните решения за народите, тези които ги вземат, не се задълбочават особено. Това бил случаят и сега – историята мълчи кой първи – мосю Пико или сър Сайкс  извадил писалката си в онази вечер, но с нея била прокарана една права линия през картата на изтока – от Киркук в днешен Ирак до Хайфа в днешен Израел и работата била свършена. И кутията на Пандора – отворена.

Соченият за нов лидер на

Британците обещавали и на арабите, и на кюрдите собствени държави срещу подкрепа в Първата световна война, но в крайна сметка ги събрали в една – съединили бившите османски санджаци – Басра, Багдад и Мосул, и казали – „Това ще е Ирак!“. Кюрдите останали без държава.

Французите векове наред протектирали маронитите – католиците в планините, които опирали в Средиземно море. На север и юг от планините се били заселили друзите, шиитите и сунитите, но французите решили, да ги съберат в една държава, която за по-лесно кръстили на планината – Ливан. За по-сигурно посъветвали: „Президентът ви винаги трябва да е християнин, премиерът – сунит, а председателят на парламента – шиит!" И скрепили тази „сглобка“ с преброяване на населението през 1932 г.

Гражданската война била въпрос на време и погубила десетки хиляди. Може би заради това след 1932 г. година никой не си е и помислял да организира ново преброяване, защото то означавало нови потенциални проблеми. Не че това спасило Ливан от брутално разпарчетостване на властта на конфесионален принцип, което е истинското проклятие и за състоянието на държавата и кървавите граждански войни.

Кризата в Близкия изток продължава с още израелски удари по Ливан

Така отново било време някой да застане в тъмна стая, надвесен над карта. „Имате ли писалка, сър?“, прозвучал познатият въпрос. През центъра на Бейрут, по протежението на булевард „Дамаск“, от север на юг била прокарана отново права линия, разделяща града на Източен и Западен – християните оставали в източната част, а мюсюлманите в западната. Нарекли я „Зелената линия“ – не търсете символика, по цвета на мастилото от писалката е...

Снимка: btvnovinite.bg

В палестинския случай нямало писалки. Британците обещали през 1939 г. палестинска държава до 10 години. Но си тръгнали на деветата година в месеца, в който на картата се появил Израел... 

Продължи да четеш