Бъдещето е по-скоро неясно.
Ще направим опит да се върнем към живота, такъв какъвто беше преди, но ще сме доста внимателни. Това ще има своите икономически измерения, както и ще промени ритуалите в социалните ни контакти. Ще мислим повече как и за какво харчим парите си и кое е наистина ценното в живота и бита ни в момента.
За да сме наясно какво искаме и накъде отиваме, трябва да действаме заедно и спокойно. Да не се делим въз основа на това кой какво иска да чуе. Защото кандидати да ни говорят това, което би допаднало на нашия начин на мислене колкото искаш. Фалшивите месии са много. Но никога не забравяйте, че не те ще ни лекуват, ако някой ден ни се наложи. Затова всяко общество има своите уважавани професионалисти, които въпреки растящите обществени негативи го водят през трудни моменти.
Като Кристиян Дростен. Вирусолог номер 1 на Германия, който в едно от редките си интервюта пред "Гардиън" заяви преди дни - "За мнозина германци аз съм злият, който иска да унищожи икономиката". Той говори и за "парадокса на превенцията", при която ранните мерки предотвратяват драматични ситуации. Но точно липсата на драматични ситуации с много жертви се тълкуват като доказателство, че мерките са ненужно строги. Парадокс, който ясно наблюдаваме и у нас.
Общественото мнение бързо се обръща срещу тези, които са наложили мерките и политиците започват да ги отхлабват, за да не понесат задаващите се негативи. Много от тях действат на принципа проба-грешка и това се случва по целия свят.
В този дух беше и едно от най-крещящите заглавия в "Ню Йорк Таймс" през седмицата - "Отварянето започна. Никой не знае какво ще последва". В България, щабът, воден от военния лекар с мисии в Афганистан и Ирак проф. Венцислав Мутафчийски, изпълнява своята задача по отговорен и професионален начин. Тези хора, както и всички медицински работници, заслужават нашата безкрайна благодарност, защото те буквално не спят, не ядат, далеч са от семействата си, за да може болните да бъдат лекувани и да не се увеличават. Уважение заслужават усилията на всички българи, които показаха дисциплина и мисъл за другия. За тях е следващото голямо благодаря.
Но всички се сблъскваме с един очакван проблем. Близо 2 месеца по-късно се усеща умора в обществото от мерките, които се меняха многократно. Затова трябва много ясно да бъде обяснявано какви рискове крие разхлабването. Защото толкова бързо беше отменена заповедта за носене на маски? Трябва ли да има по-засилен контрол на летище София например, където в последните дни кацат самолети със завръщащи се от чужбина болни наши сънародници, които с таксита поемат по цялата страна, докато ние не можем да пътуваме до съседния град?
Крайно притеснително е и друго. Явно е, че с всеки изминал час се усложнява битката на медиците с коронавируса. Болните може и да не са много, но виждаме наяве зловещите симптоми за болестта на българската здравна система и рисковете, на които са изложени медицинските работници в момента.
Тук е моментът да кажем съболезнования към близките на д-р Илияна Иванова от болницата в Сливен и д-р Нели Пандова от "Бърза помощ" в София. Те рискуваха своя живот, за да изпълнят Хипократовата клетва. В моменти като този трябва да престанем с безмислените спорове, разделяне на лагери, сблъсъци по линията - има опасност/няма опасност.
Мисля си, че понякога трябва просто да се смирим, защото болните може да не са много, но в крайна сметка всеки живот е ценен.
