За няколко седмици всичко се обърка. Болестта, която тръгна от фабриката на света – Китай, се разпръсна по цялото земно кълбо като черен пушек oт комина на огромен завод. За да ни напомни колко сме уязвими въпреки всичките измамни придобивки, които преследвахме.
Пушат комините, всеки преследва растеж, още пари, още сделки, още стоки, още, още, още. Taкa дойде времето да спрем и да помислим. За истински важните неща. За истински важните хора. За истински важните професии. За алчността и смирението. За вярата и безразличието. Да помислим върху въпроса: Какъв вятър гоним в продължение на десетилетия? Какви измамни цели си поставяме и колко дребно и незначително е всичко пред страха от това да загубиш близките си или собствения си живот.
Икономиката на света замръзна. Очаквано. Ще ви дам един пример, от книгата на Боб Удуърд - "Страх": Ако Китай иска да унищожи Америка, казва Гари Кон по време на среща с Тръмп, е достатъчно просто да престанат да ни продават антибиотици. Бившият президент на „Голдман Сакс“ и икономически съветник на президента обяснява под невярващия поглед на Тръмп, че в САЩ вече почти не се произвеждат антибиотици и деветте най-разпространени препарата се внасят от Китай на 96%, включително и пеницилинът.
В този случай Тръмп предлага да започнат да купуват от някоя друга страна, на което Кон казва следното: "В такъв случай китайците ще започнат да ги продават на германците, които от своя страна отново ще ги продават на нас. Така ще свалим търговския дефицит с Китай и ще го увеличим с Германия".
Този откъс от книгата "Страх" е доста показателен за сложните икономически зависимости и хаос, които царят в политиката, икономиката и дипломацията днес. Сложни отношения, които очаквано доведоха света до блокажа, причинен от новия вирус.
Икономиката се срутва, защото е на глинени крака. Защото няма нито път, нито посока, нито цел, освен свръхпотребление на ненужни вещи в големи количества.
Но да оставим тези теми на анализаторите, след като бурята премине. Ние в момента, като граждани на България, на Европа и на света, не се борим само за ограничаване на вируса. Целта на мерките и самоизолацията е да спрем разпространението на вируса, докато науката не намери решението.
Това е нещо като състезание с времето, в което ние се борим за още и още дни, седмици, месеци. Ние сме призвани да дадем време на учените с максимално малко щети.
В този смисъл, всички съвестни хора по света се борят редом с лекарите и учените, които търсят изхода. Независимо от професията или мястото, ние всички заедно им осигуряваме времевия прозорец, в който да бъде намерено лекарството, молейки се на Господ, този вирус да отшуми и да ни даде време, в което да поемем въздух.
Всеки един от нас участва в това и някой ден ще разказваме на децата и внуците си. Затова, дами и господа, спазвайки мерките, не трябва да изпитваме страх, а трябва да чувстваме гордост. За да можем да кажем някой ден: „Да, ние направихме всичко по силите си и успяхме!“. А не се съмнявайте - ще успеем!
