Ако си представим 2021-ва като изкачване по стръмен склон или планина, за да продължиш напред винаги трябва да положиш усилие. Може да се задъхаш, можеш да спреш за малко, може да направиш крачка назад, за да се засилиш, но важното е да продължиш. Много наши сънародници не успяха.
Те изгубиха живота си и много ще липсват на своите близки. Загубата на всеки живот е загуба за цялото общество, защото си отива човек, който е допринасял, за да я има България. Тази година епидемията ни отне десетки хиляди и ние трябва да се смирим, независимо, че често сме на различно мнение за мерките, ваксините, вече 2 години. Всички сме уморени. Но все пак - ние сме живи и отговорни за хората около нас. Затова трябва и да сме благодарни.
Отива си годината, в която светът осъзна върху колко крехка финансова система лежи. Прекъсването на веригите за доставки и производство на суровини, невъзможната спедиция на стотици хиляди контейнери за товари, пръснати из планетата и задръстили ключовите световни пристанища, ни показва как консуматорството се е впило в живота ни.
Като онзи момент от 2020 г., когато в абсолютно безсмислен момент беше изкупена тоалетната хартия в целия западен свят. Дали тази картина не е метафора за цялото наше време днес? Светът, който иска да се избърше. Ще издържим ли без още пластмаса и конфекция Made in China? И там ли ще продължава да е основното производство на жадния за покупки свят?
Отива си една година, в която икономиката криволичеше на зиг-заг. Тъкмо да завие в дясно и правителствата бяха принудени да бият рязко в ляво. След като отминеше поредната вълна и отново капитализмът и либералното начало се опитваха да се събудят, следваше нов завой наляво и още повече неизбежна държавна намеса в почти всяка област на публичните финанси, на социалните системи и на бизнеса.
Тази година осъзнахме до каква степен животът и бизнесът, колкото и да е голям бизнесът, е зависим от публичните средства и държавната намеса. Това поставя правителствените ръководители на глобално ниво в ролята на разпределители на повече пари от всяка друга епоха в историята на човечеството. Печатат се пари, които се разхвърлят по света, цените растат, което означава, че ще трябва да се раздават още и още. Къде ще му излезе краят - ще видим през новата година.
Отива си една година, в която отношенията между Изтока и Запада продължиха да се изострят. Стане ли това, по стара историческа традиция Европа плаща сметката. Нереалните цени на газ и ток показват колко зависима е Европа от всяко сътресение на политическата сцена. Докато мисли за зелено бъдеще, Съюзът се препъва в мразовито настояще, в което производства и потребителите се лутат насред подскачащи цени и несигурно бъдеще.
Отива си една година, в която постепенно започна залезът на "Фейсбук" политиците. Закриването на акаунтите на Доналд Тръмп в социалните мрежи след събитията в "Капитолия" сякаш го изтри от световния информационен шум. Мегафонът му беше прибран от новите властелини на информационния поток.
Но с това започна глобален процес на увяхване на концепцията, че държави могат да се управляват чрез статуси. На този фон социалните мрежи продължават и ще продължат да са място за споделяне на емоции, подхранване на егото, магистрала за информация и за дезинформация. Те са създадени от хората и нищо човешко не им е чуждо.
Това е нашият свят. 2021 г. си отива, а пътят продължава. "Фейсбук" стана Мета, но животът не може да бъде Бета. Ще продължим да се вълнуваме, когато сме заедно, ще се смеем и забавляваме, ще се ядосваме и ще страдаме, ще се грижим за близките и децата си. През 2022 г. изкачването продължава. Ако трябва ще спираме да си поемем дъх, ще се радваме на пътя. Защото няма нищо по-хубаво от пътуването. Не е лесно, но е вълнуващо. То е живот. Нашият.
