В книгата си „Сапиенс.Кратка история на човечеството“ Ювал Ноа Харари анализира хода на човешката история като поредица от предопределени и хаотично случващите се събития.
„Живелите в съотвеното време са най-объркани“, казва Харари. Един от законите на историята е, че това, което ни се е струвало неизбежно, съвсем не е очевидно по време на неговото настъпване. Затова революциите и смяната на обществените системи трудно се предсказват, а по-често се анализират след като вече са се случили. За хората, които ги преживяват, са неочаквани, а за поколението след тях - напълно логични.
Например, ако днес се запитаме – „Ще продължи ли България да се лашка в крайности? Ще бъде ли разделено обществото макар и по очевидни теми като опасността от коронавируса при сваляне на всички мерки? Ще продължи ли властта да дирижира кални атаки и да става обект на кални атаки? Какъв ще е крайният резултат от всичко това?“ - отговорите ще са неясни, но само след няколко години, когато събитията са пред очите ни, ще мислим, че всичко е било очевидно.
Например, много от нас бяха сигурни, че общата опасност на новия вирус ще ни обедини, което се оказа абсолютна химера. Обществото се раздели на лагери по много направления. И въпреки че нашият народ не е сред най-здравите в Европа, обществото показва все по-нисък стремеж към самосъхранение при отказ на властта да носи отговорност за неясните събития, които може да последват.
Това е доста хазартен ход на правителството, защото при рязко влошаване на положението, обществото ни няма да потърси причината в себе си, а ще потърси отговорност на властимащите, които в момента прехвърлят отговорността върху обществото. Доста деликатна и сложна ситуация, не мислите ли?
И в двата случая властта е в губеща позиция - налагането на строги мерки роди недоволство и страх от загуба на рейтинг, което предизвика сваляне на мерките. Но това, от друга страна може да роди още по-голяма опасност и съответно по-голямо недоволство и по-тежки икономически последици.
Използвайки думата хазарт, доста хазартна е и играта на компромати, която наблюдаваме в момента. Ако те станат прекалено много, хвърчат в различни посоки и се целят в разнородни мишени, обществото ще започне да приема компроматите като нормална част от калния пейзаж на българската реалност в момента.
При липсата на независими институции, които да направят обективни проверки, ще свикнем с компроматите, така както свикнахме с грубия език, докато все по-трудно различаваме истина от лъжа.
На този фон, в момента тези, които носят икономиката на гърба си - работят, плащат си сметките, кредитите и данъците стават все по-малко, повече апатични и крайно гневни. Те са като гости от третата планета, но в собствената си държава. И не разпознават в нито един от политическите играчи изразител на своите нужди и начин на мислене.
Демографски те са свиваща се група, която трябва да продължи да работи, за да ги има пенсиите, здравната и социалната системи. Това обаче не означава, че тази активна група все още има енергията да промени страната си, въпреки че техните ценности са много по-различни от калта, в която потъна политическият елит.
Уви, ядосващите се днес в историческа перспектива изглеждат ядосани и примирени едновременно. Това е нов социален феномен. Но ако се върнем към логиката на Харари - във всеки исторически момент има място за изненадващи събития, които са плод на хаоса на времето. При толкова много взаимодействащи си зависимости, дори и малките вариации могат да доведат до коренно различни резултати.
Затова нищо не трябва да се приема за сигурно и предопределено. То просто никога не е било, както и да ни изглежда ситуацията днес.
