Aко има дума, която да характеризира днешния свят, това определено е "мимолетно". Не че светът или животът ни е мимолетен или ефимерен, а скоростта на информацията създава това усещане. Ephemeros на гръцки означавало "живеещ за ден" и така били кръстени едни интересни, малки, почти безцветни насекоми, които надали сте виждали.
Защото те рядко доживяват да бъдат видени от когото и да е. На български ги наричаме "еднодневки". Интересното при тях е, че може да съществува като ларва във вода в продължение на години преди да се роди. Но веднъж родена, животът й продължава едва ден-два.
В този кратък жизнен прозорец всичко се развива толкова бързо – часове след раждането дори й поникват крила, с които еднодневката може да полети над езерото, без да предполага, че само след няколко часа, тя вече е остаряла и времето й е изтекло.
Това е жизненият цикъл на информацията в момента. Буря от картини, образи, звуци и много, много думи. В този бърз свят всичко, свързано с публичността, става все по-краткотрайно. Ако някой си мисли, че може да държи пръста си на „пулса на обществото“, както гласи старото клише, то много скоро открива аритмията на съвременния свят. Няма пулс, а аритмия, дори излизане от ритъм.
На политическия терен това означава, че образи, поведение и позиции, които само преди миг са звучали в синхрон с обществените нагласи, на следващия ден са се превърнали в част от миналото.
През последното десетилетие в България, имаше някакво повторение на така наречения „двуполюсен модел“ от началото на хилядолетието. Само че в него участваха повече политически субекти, групирани в два противоположни лагера. От едната страна бяха така наречените „партии на статуквото“. Срещу тях партиите, родени от протестите срещу това статукво. Противоборството между тези два полюса ги подхранваше взаимно. Разобличаването на статуквото даваше гориво на другия полюс, а грешните ходове на партиите на протеста връщаше електоралната тежест в полето на същото това статукво. То беше изградило отношенията по върховете на държавата по свой образ и подобие.
Това се повтори шест пъти в извънредни избори и рефлектира върху резултатите в два редовни вота. Политиката стана крайно разкъсана, езикът груб, а публичната среда - радикализирана. Докато обществото явно не се умори и не реши да отреже крилата и на едните, и на другите. Така доскорошното статукво се свива в ъгъла, а партиите на протеста в момента подсъзнателно може би изпитват гняв заради усещането, че са изпуснали нещо, което им се полага. Но в този свят, нищо не се полага на никого и няма никаква гаранция, че героите вчера ще останат такива и днес. За това трябва да се полагат усилия и да се подхожда с разбиране към динамиката в обществото.
Това важи с пълна сила и за новите управляващи. Скоростта на света е толкова висока, че всеки поглед в далечна перспектива стига по-скоро близо. Но ако изчезне истерията и бъде заменена с по-уверен тон и категорични действия, това може да разшири прага на търпение за умореното ни общество. В този смисъл очаквайте, че дори и довчерашните радикално говорещи политици, скоро да се събудят много по-умерени в думите, скъсвайки с поведението, което мнозинството българи отхвърли.
Този процес изисква време. Но ако не започне, това би означавало още по-бързо преждевременно остаряване и свиване в езерото на времето.
Предизвикателствата пред новото управление са големи. Освен дългочаканата реформа в правосъдието, което е сложен и дълъг процес, обществото очаква и реални мерки за борба с инфлацията и поскъпването на всичко. И ако може да не ни назидават с думите като „аз казах ли ви…“, защото никой не можеше да предположи, че Тръмп ще удари военно Иран преди два месеца, при положение, че режимът в Техеран от десетилетия заплашва, че при такъв сценарий ще затвори петролните трасета в Персийския залив. Както и направи. В документалния филм, който заснех в Иран още през 2008-ма това беше един от основните мотиви.
България се нуждае от Европа повече от всякога. И финансово, и икономически, и политически. На дневен ред идва обсъждането на новия бюджет на Европейския съюз, в който правилата, по които страните ще получават европейски фондове ще са много различни. Тук се очаква новите управляващи да са много активни, защото залогът е огромен.
И тук въпросът вече не е колко дълго ще живеят политическите образи, а дали ще има нещо, което да остане след тях. Защото в свят на бързо остаряващи думи и позиции, единственото, което има шанс да оцелее, са решенията. Всичко друго е шум. Над водата.
