Всички познаваме проф. Тодор Кантарджиев от малкия екран. Но какъв човек е той зад кадър? Това разкрива синът му доц. д-р Весел Кантарджиев в интервю за „120 минути“.
Какъв човек е проф. Тодор Кантарджиев?
„Той… е нормален, земен човек“, казва лекарят.
Какъв баща беше и е той, беше ли строг през вашето детство?
Отдаден и загрижен родител. Не беше от най-нестрогите. Строгичък беше!
На какво искаше да ви възпита?
Искаше да стана доктор. И аз исках да стана доктор, защото вкъщи много рядко не се е говорило за медицина. Аз съм закърмен с любов към медицината. И двамата ми родители и дядовците ми дадоха живота си да помагат на хората. Както се казва, те бяха минали по този път. Като млад студент, всеки взет изпит е празник, но вкъщи не се приемаше така. И майка ми, и баща ми бяха златни Хипократи и с пълни шестици са завършили университета и общо взето това беше път, който и дядовците ми са минали. И съгласете се, те нямаше как да припадат от радост, че съм взел изпит, който са взели те всички.
Наказвал ли ви е като дете?
Амиии... Най-ценното, което имахме вкъщи, беше орденът за храброст на дядо ми, който един прекрасен ден изчезна. Изчезна, защото го бях взел, за да се закича с него на първия учебен ден. Което както се сещате, че не е най-мъдрата постъпка. Та тогава, има два вида забележки – вербална и физическа забележка. И след кратка гонка около масата, получих първата физическа забележка… Кратка де. Но си взех поука!
На по-късен етап кандидатствах в една от елитните гимназии в София и той започна да ми вика "макарон, макарон". "Защо макарон, бе тате?", го питам. А той: "Щот си дълъг, тънък и кух", което беше кратко, точно и ясно. Не ми беше толкова забавно тогава де, но сега вече оценявам чувството му за хумор…
По време на голямата вълна, март месец миналата година, когато проф. Кантарджиев беше 24 в денонощието на линия, тогава имаше ли момент, в който вие се притеснихте за него?
Ако трябва да бъда честен, изключително бях притеснен. Защото той е с хематологично заболяване, с трансплантация на костен мозък, 18 химиотерапии. По времето, за което Вие говорите, ако той се беше разболял, сега нямаше да е сред нас сега… Само че той нито за секунда не помисли за това нещо!
Гордеете се с него, усещам?
Да, гордея се. Няма причина да не се гордея!
Кръстихте сина си на него?
Да, това е най-малкото, което можех да направя!
Кой е най-важният урок, който взехте от баща Ви?
Да се държиш добре с хората. И да помагаш на всички безрезервно и да не очакваш от никого благодарност.
Ако трябва да опишете баща си само с три думи, кои ще бъдат те?
Мъдър, смел и честен. Дори ще обърна реда. Мисля, че "честен" е на първо място.
А какъв въпрос зададе доц. д-р Весел Кантарджиев на баща си, вижте във видеото.
