Те са баща и син. Единият е "светило" в неврохирургията, с множество награди и с над 40 години стаж в професията, а другият е " Млад лекар на годината" за 2018-та.

Проф. д-р Христо Цеков е началник на Клиниката по неврохирургия към болница „Токуда“. Завършва медицина през 1972 г. в София. Взима две специалности: "Обща хирургия" и " Неврохирургия". Специализира в Русия, Германия и Австрия.

Носител е и на "Специална награда на пациентите за 2020 година", известна още като Националните медицински "Оскари".

Своите любов и отдаденост към професията предава и на своя син – д-р Асен Цеков, който е второ поколение неврохирург. Д-р Цеков- младши има над 70 участия на научни конгреси както у нас, така и навън.

Специализира в областта на спиналната хирургия и детската неврохирургия. Инициатор е на редица благотворителни каузи.

За призванието да спасяваш животи и за най-голямата награда – признанието на пациентите, професор Цеков и д-р Цеков-младши в „120 минути“.

На въпроса какви са проблемите на българското здравеопазване, проф. д-р Христо Цеков заяви, че няма перспектива, няма план, винаги се работи на парче, стихийно.

„COVID кризата беше най-показателното - никой не знаеше какво да се прави и кога да се прави, защо да се прави. Натъпкваха се болните в болници, в отделения, обслужваха ги хирурзи. Не достига персонал, но защо не достига персонал. Моят роден град е Мездра, често ходя в района. От Плевен до Видин няма неврохирург на работа, нито един. Можете да си представите колко хора загиват от катастрофи и други заболявания, на които може да се помогне. Няма кой да ги консултира, няма кой да им помогне“.

Д-р Цеков-младши каза, че би отишъл да работи там, но липсва апаратура и условия.

„И дори да си невероятен доктор, когато нямаш условията, база, пак няма как да се случат нещата“, отбеляза той. 

Проф. Цеков допълни, че неврохирург не може да работи без апаратура и персонал.

Д-р Асен Цеков сподели, че е мислил много пъти за заминаване в чужбина и е имал предложения, но вярва, че и в България могат да се получат нещата:

„По-трудно е, повече усилия трябват, повече упоритост, заплащането е по-малко, но и тук има възможност. Не упреквам младите колеги, които са в чужбина. Условията там са по-добри за тях“.

Професор Цеков поясни, че заплатата на специализантите е ниска, но има ново правило, че те са на издръжка на клиниката, в която работят.

„Ако имаш повече специализанти – трябва да ги издържаш. Пътеките не са най-добрият начин за финансиране. Така че вече се ограничаваш да вземаш специализанти. Такъв е законът. В много отношения добрите желания не стигат“. 

Професорът разказа, че не е искал синът му да следва медицина, защото:

„Медицината не е професия, това е начин на живот. Ти живееш в болницата, с пациентите. Операцията свършва за пациента, но не и за теб. Цяла нощ си възстановявам операциите – добре ли е направено това, не е ли добре, правя справка в литературата – можело ли е по друг начин“, заяви проф. Цеков.

Д-р Асен Цеков разказа, че баща му е отишъл при него и му е казал – Кандидатствай каквото пожелаеш, само не медицина.

„Аз бях по-инатлив, влязох медицина и той ми каза – Сине, сега не ме послуша, поне нека да не е неврохирургия. И аз директно се съсредоточих в неврохирургията“.

Целият разговор можете да гледате във видеото.