Даниел Симеонов е завършил телевизионна и кино режисура в София. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в в Лондон.
Специализирал в САЩ, работил в корпоративния свят, но накрая избира професия, която да е негово призвание - учител по изкуства и английски език в село Дерманци, Ловешка област. Училище, чиито деца са от уязвими общности, но имат късмета да ходят на училище с условия и мотивиран екип, на които могат да завидят много учебни заведения в големите градове.
„Влязох в програмата „Заедно в час“ и оттам две години, и все още след тези две години, в които бях част от програмата, работя сега още тук, в Дерманци.
Мотивацията ми се разви с годините и така прогресира, тъй като, според мен, заниманията с автентично изкуство в българското образование са много голям дефицит. Така че, за мен, тая ниша се отвори още първата година, след като станах учител. Имахме един проект, в който направих тетрана постановка. След това реших, че след като интегрирах по някакъв начин театър, мога да интегрирам това, с което всъщност е моята първа професия – кинорежисура. И започнах да разработвам в плановите ми професионалните, да осъществявам среща с киното за децата“, казва Даниел.
Даниел Симеонов няма проблем с дисциплината в час. Всички деца са мотивирани и ангажирани в процеса. Правилата в час определя заедно с учениците.
В система, която поставя повече рамки, отколкото помага на децата да са творци, Даниел опитва да стимулира учениците да имат смелост да се изразяват и да дадат свобода на идеите си.
„Всички паралелки от първи до седми клас тази година учат кинообразование, но с фокус развиване чрез филми на гражданския умения, рефлексия, сътрудничество, умения за учене. Фотографията е пак опит в тази посока да говорим за или децата да бъдат овластявани, да развиват такива важни умения за 21 век. Така, че има и други занимания, които са свързани с изкуство в нашето училище и с много спорт съответно. Тъй като много често в нашата образователна система сме насочени вниманието към резултатите от националните външни оценявания. Въобще към резултатите, които могат да бъдат измерени. Ние тука имаме малко по-различен фокус. Затова децата, както казах, да бъдат овластени и да припознаят училището като място, което на тях им принадлежи на първо време. И в последващата стъпка вече ще говорим за резултатите и как това колерира с, да речем, националните външни оценявания“, разказва още той.
Децата разбират, че зад всяка добра фотография има история и емоция.
„Това, което е един от дефицитите на българското образование, е, че не сме достатъчно бързи по отношение на реформи, по отношение на нашата възможност да се адаптираме, по отношение бързо да реагираме на това, което света иска от нас, модерният свят. Защото трябва просто да включим на друга скорост, защото изоставаме. Изоставаме неадекватно и децата го усещат. И по тази причина децата не искат да влезат в училище на много места. Те трябва да знаят, че когато влизат при мен, аз мога да съм по някакъв начин, или да учим взаимно в някаква среда за модерният свят, да обменяме, или аз да им покажа пътя по някакъв начин“, обяснява учителят.
Даниел често мисли за по-бързо от всякога променящия се свят и за ролята на училището в тези времена. Наблюдава как децата усещат и реагират, когато им се проподават и налагат надекватни за времето материали.
„Защото иначе, реално, ако се замислим, те няма какво да правят в училище, ако не го препознаят като място, което да им е полезно и което няма смисъл“, казва той.
В училището в Дерманци учат около 130 деца. В един от най-маргинализираните региони на България училището тук успява да привлича млади, мотивирани учители. А резултатът, че отпадащите от системата деца са изключение. Илюстрация, че трудно друг може да направи средното образовнание по-добро и успешно от самите учители.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
