В Деня на Независимостта на България „120 минути” среща зрителите с един човек, който познава България доста добре: Американецът, който изпрати в Космоса песента на Валя Балканска „Излел е Дельо Хайдутин".
През 70-те и 80-те години той пристига в България и прави уникални снимки от българското село, който може да видите в Националната художествена галерия. Половин век по-късно той се среща с потомците на хората от снимките му – за да ги върне в спомените на едно забравено, красиво време.
Когато тази песен полита в Космоса и прославя България, малко хора знаят, че в основата на това стои един човек – американският етнолог Мартин Кейниг. Воден от любопитството си към непознатата култура на Балканите, той идва за първи път в България през 1966 г.
„Когато дойдох за първи път, това беше едно различно и непознато място. И наистина бях тотално завладян от това, което видях! Магията на музиката ви, на танците ви и този живец в очите на хората”, спомня си Кейниг.
Кейниг се връща още няколко пъти в България. Записва старите български песни, запечатва в снимки автентични традиции и обичаи. Така през 1968 г. открива младата Валя Балканска. Пленен от гласа й, решава да запише нейно изпълнени в една класна стая в родното й село. По-късно този запис е избран сред хиляди други, за да полети в Космоса.
„Тя беше избрана заради качество, а не заради „връзки”. Тя просто изпя песента по магичен начин. И мисля, че тогава българите имаха нужда от Валя. Имаха нужда от славата й, защото това ги накара да се почувстват по-значими”, разказва Кейниг.
Половин век след този запис Мартин Кейниг се връща у нас, за да покаже в изложба спомените си от една изчезнала България. Сред фотосите е снимка и на Валя Балканска.
Певицата си помня каква е била на тия години. Но годините не размиват връзката между двамата.
„С Мартин я направихме в мойто село, в стаята и тази песен си намери мястото. Намери си мястото И България. И хиляди пъти съм казвала - Не се гордея, че аз съм изпълнителката, а че българска песен покори земята и небето!”, казва Валя Балканска
Ето защо, половин век по-късно, тя отново изпя песента пред Кейниг на откриването на изложбата му.
Спомените, които Мартин Кейниг е запечатал в миналото, днес са като машина на времето. Преди 52 години Кейниг е направил снимка на група 12-годишни лазарки от село Бистрица. Днес жените виждат снимката си на изложбата. И си спомнят с умиление за онези времена.
Тогава американският етнолог е записал и тяхно изпълнение.
Записите и снимките на Мартин Кейниг връщат Стефан Тупанков към детството му. Той чува отново гласа на своята баба – народната певица Божурка Тупанкова.
„Израснал съм с нейните песни, обичам творчеството й. Аз съм горд с нейните постижения”, споделя Тупанков.
А Росен Йорданов отново чува гласа на своята покойна майка – солистката от „Мистерията на българските гласове" Василка Андонова. Мартин Кейниг я записва през 1968 г. в една класна стая в центъра на София.
„Това събитие ме върна не само към паметта на моята майка. Мисля, че повече българи трябва да знаят, че един американец, един мечтател, който обича близостта с хората, е направил нещо толкова важно! Да ни върне към корените ни. И защо, когато чуем определени звуци, нашето сърце трепва!”, смята Йорданов.
Най-големият подарък за Кейниг е, че при сегашното му посещение „всички тези хора тук споделиха най-дълбоките си емоции, извиращи от сърцето". "Това е най-хубавото нещо, което ми се случи”, разкрива американският етнолог.
И освен подарък за сърцето, тук има и един урок, казва Кейниг: Корените и миналото ни ще са винаги там - зад нас. За да бъдат здрава основа на нашите хоризонти.
