Един български род от десетилетия изработва църковни камбани. Звънът им оглася почти всеки град и село.
Преди камбаната да призове за молитва и смирение, тя трябва да мине през ръцете на майстора.
Прадядовци, дядовци и внуци майсторели с вдъхновение и любов – дори в тъмни времена, когато вместо камбани се леели куршуми, а в църквата е имало само клепало. Един ден обаче, когато дошло Освобождението, камбана на рода Велеганови оглася Пловдив.
„Те са я били скрили. Изнасят я като се разбира, че руснаците са в града. На днешната църква „Света Богородица” започват да я бият. Хората се стичат, не чули преди това камбана, да видят какво се случва и така разбират, че Пловдив е свободен”, разказва камбанолеярът Виктор Лимонов.
По думите му занаятът се предава поколения наред. Когато в семейството се родят момичета, занаята се предавал на зетьовете. И така днес камбаните се правят от фамилия Лимонови.
„Специално аз съм роден между три църкви, които са на 50 метра до 100 метра от родната ми къща и на всичките църкви камбаните бяха правени от моите предци. Така че съвсем от малък съм чул звъна на камбаните”, каза Лимонов.
Виктор бил машинен инженер, после завършил икономика, но нищо не може да се сравни с правенето на камбани. Друго си било да види как нещо излиза изпод ръцете му.
Първите спомени на Виктор били от работилницата на дядо му, където се леели камбани и църковни свещници.
„Не можахме да го ощастливим, да види, че се появиха още камбанолеяри след него. Като изключим баща ми. Всъщност близките ти хора не ти дават съвети. По-скоро трябва да възприемаш от техния пример. Това, което си видял като хора, както се казваше в онзи анекдот: „Скъпи родители, колкото и да се стараете, децата ще приличат на вас”, шегува се камбанолеярът.
Виктор казва, че когато мине покрай църква, се е научил вече да разпознава гласа на камбаната, която предците му са измайсторили: „Няма човек, който да остане равнодушен към камбана, тоест да чуе камбана и да не си каже: „Какво става?”. Когато звънът е красив, той му обръща внимание, независимо за какво бие”.
Така и звънарят на пловдивския храм „Света Петка” – Ивайло Пешев, не останал равнодушен към звука на камбаната. И бие едно от Велегановите произведения.
„Гласът на камбаната, това е молитва”, казва той.
През деня Ивайло е учител, а в църквата е празничния звънар.
„За мен това е Божият глас. Аз винаги като се качвам тук се чувствам много спокоен и в мен идва една голяма сила и мога да бия с часове без да се изморя”, уверява Ивайло.
Майсторите казват, че камбаната трябва да се слуша отдолу. Именно затова се вдига нависоко, за да се чуе как звукът се разпространява надалеч, но и да се слуша, понеже тоновете се разпространяват отдолу-нагоре.
Малките камбани, които родът Велеганови прави издържат по 100 години, а големите могат да надживеят майсторите си.
