Той е само 13-годишен и вече знае как да прави добро. Тази седмица Самуил и баща му Цветан се наредиха сред достойните българи, наградени от вестник "24 часа".
Преди две години баща и син решават да пуснат дълги коси, които да дарят на хора, борещи се с онкологични заболявания.
Всеки ден борба за каузата се оказва изстрадан. Докато чака косата му да порасне достатъчно, вместо подкрепа, тогава петокласник, Самуил среща тормоз и подигравки. Налага се родителите му да го преместят в друго училище. В края на миналата година дарението става факт.
Сега Самуил е седми клас. Той и баща му Цветан Веселинов са гости в „120 минути“.
„Идеята дойде след среща с една позната. Реших, че трябва да си пусна косата и да я даря. Тя се лекуваше и беше с перука. Стана ми тъжно. Не съм го показал“, посочи Цветан. Той пуска косата си в продължение на пет години.
„Аз реших да си пусна косата за перука, след като видях примера от баща ми. Реших, че каузата е прекрасна и исках и аз да постъпя по този начин. Перуките за онкоболните трябват, тъй като ги сочат с пръст. Деца нямат коса, защото ги водят на химиотерапии. Помислих, че перуките ще ги направят по-щастливи“, добави Самуил, който пуска косата си в продължение на три години.
„Подигравките ми идваха в повече. Имаше моменти, в които казвах на майка ми и баща ми, че искам да отрежа косата. Казваха ми много неща, които не са за по телевизията“, каза 13-годишното момче.
„По-спокойно реагирах. Не ми беше приятно, когато на него му се подиграват. И на мен ми се е случвало, но не съм го приемал вътрешно. Преместихме го от училището. Не се взеха адекватни мерки от психоложката в училището. Решихме да го преместим само и само да престане“, допълни бащата Цветан.
Преди няколко години решават да се преместят от града в село Моравица.
„Направихме го, защото търсехме спокойствие. Там го намерихме. Постоянният шум е натоварващ. Спокойно е. Има много млади и будни хора. Постоянно се организират инициативи и постоянно нещо се прави. В неделя ще има фестивал, ще се чисти“, обясни Цветан.
„Следим и се опитваме да правим нещо. Преди време бях пуснал на базара във Враца столчета, които бях изработил. Средствата бяха за едно 16-годишно момче от Пловдив. Уви, нямаше успех. Не се продаде нито един“, каза още Цветан.
