Българската армия има славна история, забележителни прояви на героизъм, висока чест, достойнство и непримирим дух. Въпреки това, тя е част от един позорен исторически акт през 1968 г., който също е важно да помним. Вижте невероятната история на български войник, участвал в смазването на Пражката пролет.
През януари 1968 г. 19-годишният редник Тошко Цветанов отбива военната си служба в поделение 65010 в Елхово. През лятото същата година става пряк участник в едно от най-значимите исторически събития в Европа след втората световна война.
След масови студентски протести, започнали в Прага през януари 1968 г., до пролетта на същата година в Чехословакия започват да излиза свободна преса, създават се свободни радиостанции. Чехословакия изживява една пролет като демократична държава и опитва да скъса с еднопартийната диктатура, наложена от Москва. Но следва кърваво лято.
„Натовариха ни на една баржа танковете и няколко камиона на Атия ни натовариха и тръгнахме. Всичките са писали за тези чешките събития за харманлийци, никой не е писал за това поделение за Елхово“, разказва Тошко Цветанов.
България е първата от страна соцлагера, която предлага на Съветския съюз революцията в Прага да бъде потушена с военна сила. Изпращаме войници и танкове срещу народа на Чехия и Словакия. Тошко е един от тези войници.
Знаехте ли къде отивате?
„Никой не знае, вдигат ни под тревога. Пътувахме някъде, тъмни дебри из Странджа и се оказа, че сме на Атия. Натовариха ни на този кораб, мирише на мазут и не се трае, корабът – тъмен“, отговаря редник Цветанов.
На следващия ден корабът с войниците от поделение 65010 пристига в Иличовск, Съветски съюз, днешен Черноморск, Украйна, Одеска област. Целият полк се събира и тръгва – 700 км и 29 танка. Сред войниците цари пълна дезинформация къде отиват и защо.
„Ние сме в конски вагони. Бяха ни раздали консерви като удариш ножа и хвърчи нагоре. Минал ѝ срокът, бомбирали. Разстройство и няма къде, ти си в конски вагон“, спомня си мъжът.
Историите на добрия войник Швейк и на Бай Ганьо взети заедно бледнеят пред истинската история на позора, която Тошко и армията на Народна република България преживява и предстои да преживее - още преди унгарската граница войската хваща краста.
„И започват да се чешат нашите, краста сме донесли. Полкът вече няма да е боен. Идват едни генерали и се започва най-интересното и смешното. Докарват огромни бани с автоклави и започва едно къпане. Аз си седях почти гол, целият полк се маже, седят и се къпят после. Но интересното беше, че дрехите тия ги сложиха в автоклави. Като започнахме да се обличаме, цялата гора ехти от смях“, разказва Тощко Цветанов.
След масовото разстройство, крастата и детските дрехи войниците историята от комична предстои да стане трагична и срамна.
„Един ден преди да влезем в Чехословакия ни строиха и ни дадоха патрони - по два пълнителя и казаха, че там има революция. Искат да свалят властта. Така ни се обясниха нещата и ни се каза изрично: „Войници сте, вие сте дали клетва и това е. Каквото ви кажем - това е“, посочва редник Цветанов.
Дори след този инструктаж войничетата нямат никаква информация за нагласите на чехословашкото общество. Вярват, че отиват да помагат на братския чешки народ. Но още щом влизат с танковете в първото словашко село след границата, катастрофират при сблъсъка с реалността.
„Кой каквото намери хвърлят камъни, павета, каквото има. Виждаш големи тълпи, един даже с права лопата, вече нямаме стъкла и младият войник вика: „Стреляй, този ще ни направи на салата“. Стана вече страшно, особено като излязоха нашите от този град и 22-ма души върнаха за пластични операции в съюза“, допълва мъжът.
Още по-суров сблъсък с реалността преживяват в първия по-голям гард в днешна Словакия - Кошице. Местното население опитва да ги линчува.
100 цивилни чехи са убити от съветската армия по време на окупацията. В съпротивата срещу окупаторите участват и жени и възрастни, млади и стари.
Войник от поделението в Харманли, който Тошко познава, губи живота си.
„Той тръгва в града да търси братовчед си, както си е с автомата, с патроните. Те понеже отидоха със самолет не знаеха какво става Бяха го намушкали със собствения му нож, с щика“.
Колоната с българите е изпращана в грешни посоки с фалшиви табели и стига до села, където бива посрещната с камъни, дървета и брадви. Българската армия така и не стига до Прага. Тошко и другарите му са оставени в Банска Бистрица, Словакия. Революцията в чешката столица е смазана от руски танкове.
„Ние бяхме там като пионки. Седим в една гора, нищо не правим, нито пазим някой, нито охраняваме някой. Но просто да се каже, че има българска част“, споделя той.
Българската армия не участва в никакви реални действия, но за статистиката участва в позорното смазване на порива на чехословашкия народ за свобода. Дори румънският диктатор Николае Чаушеску се разграничава от войната срещу чешкия и словашкия народ и не допуска нашите войски да преминат през Румъния при връщането им към България.
Тошко преживява по по-особен начин войната на Русия срещу Украйна. Съпротивата на народа в първите дни, когато Русия опитва да окупира Украйна го връщат 54 години назад. Признава, че изпитал желание отново да е войник, но този път да защитава свободата.
„Паралелът е същият както и сега. Нападат хора, нападат държава, където не ги чакат. Бих отишъл да ги защитавам, макар че съм на тази възраст вече, защото виждам, че са хора“, казва той.
След смазването на порива на Чехословакия за свобода и инсталираното от Москва правителство в Прага започват репресиите. Западните страни не реагират. 300 000 от най-интелигентните и образовани хора в Чехословакия бягат от родината си. Чехия чака още 20 години, за да стане част от свободния и цивилизован свят. В България Тошко е приет в университет без изпит като награда за участието си в това, което тогава в България е обявено като помощ за братския чешки народ.
