„Агресия върху детски тела” – това вижда фоторепортерът Владимир Стоянов в своя кадър с нашарените със свастики и обидни послания малки „ултраси” на „Левски” на финала за Купата на България.
Снимката предизвика сериозни полемики, а даже отговорните институции са заеха да издирват родителите на момчетата.
„Те присъстват на стадиона пред агитката на „Левски” всеки мач, не са изключение само този мач да са били там. Изключение е начинът, по който бяха украсени този път”, посочи той в студиото на "120 минути". Видял децата за секунди и направил снимката преди полицията да помоли стюардите да ги облекат.
Стоянов също е фен на „сините”: „По време на самия мач, по време на самото правене на снимките нямам много време да се отдам на емоции, после вече след края на събитието, като разгледах по-обстойно кадрите, мога да кажа че не е най-доброто чувство да видиш такива снимки. Не е най-доброто чувство – без да влизам в полемика и да съдя родителите, аз самият съм родител”.
Той обаче не би завел детето си на стадиона: „Не само заради тази снимка, а заради това, което видях и след края на мача, когато отидоха победените футболисти на „Левски” да поздравят, да се извинят на публиката. Същите такива деца, но не тези конкретно, седяха на оградата и ги псуваха с най-ужасни думи и ги плюеха – тези футболисти, които са подкрепяли преди това, на които са искали да приличат”.
Стоянов е категоричен, че подобни гледки са характерни и за други български агитки. Не очаква обаче бащите на малолетните „ултраси” да се впечатлят от целия скандал.
По ирония на съдбата той отразява и мача между „Левски” и ЦСКА, когато полицайка пострада тежко от бомбичка. Самоделката пада на метри от него. Не спира да снима, защото е категоричен: „На хората не трябва да им бъде спестявана тази ситуация”.
И посочва: „Тази същата бомба можеше да падне върху двете деца, които са долу – точно както преди много години една бомба падна върху мой колега”.
Фотоапаратът му запечатва и последната пресконференция на Боян Петров преди заминаването за Хималаите: „При изборяването на върховете, които трябва да достигне, за този връх Шиша Пангма ми се заби като пирон в главата: „Не е най-високият, но е най-коварният”.
