Без лов, без миньорство, без развитие на агрокултурата и без добив на дървен материал – това са част от ключовите фактори, които биха предотвратили следваща глобална епидемия. Така хората ще намалят контакта с дивото и ще ограничат евентуално бързо разпространение на нова болест.
Рецептата е на доктор Кристофър Голдън, който от 20 години изследва района на Мадагаскар и промените в световното човешко и природно здраве. Завършилият Харвард и Калифорнийския университет епидемиолог казва, че епидемиите – като тази от COVID-19 – не се развиват само от дивата природа и животните. А често дейността на хората напълно променя повърхността на планетата.
„Човешката дейност и трансформацията на природните кръговрати и системи от нас водят до подобни извънредни ситуации и пандемии. Така от хилядолетия различни болести са съществували само в дивото и съвсем наскоро са се предали до хората – точно заради все по-голямата човешка намеса”, казва д-р Голдън в ексклузивно интервю за предаването на bTV „120 минути”.
Заедно с екип от учени, ветеринари и местни гидове посещава едни от най-опасните места по света – Либерия, силно засегната през 2014 г. от вируса „Ебола”, както и Близкия Изток и южните части на Турция, където се разпространяваше Близкоизточния респираторен синдром – коронавирус, МЕРС. „Мисля, че със сигурност могат да бъдат определени като нещо, което се увеличава заради нашата връзка с природата. Трябва наистина да разберем, че начинът, по който се отнасяме към естествения природен свят ще ни доведе до момент, в който ще трябва да направим жертви в бъдещето. Така ще има и здравни последствия от всички решения за околната среда, които вземаме сега”, казва той.
По време на глобалното изследване се уверява, че най-бързият път на разрастване на нова болест, предадена от диво животно към човек, е през пазарите за животни – често незаконни, на места, които не отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, както и със съмнителен произход на продаваното. В Либерия подобни места са множество – малки, големи, в центъра на населените места, но и дори край пътищата.
Дотам обаче стигат чрез… прилепите. Доктор Голдън разказва как на почти всички места, където в последните години възникват епидемии – именно те са най-честите обитатели. Не ги определя като най-смъртоносни или опасни животни, но ги определя като уникални животински видове.
„Прилепите не сe ограничават да живеят само в тропически гори. Могат например да обитават градски или полуградски среди като обори, или къщи, или всякаква среда, в която живеят хора. Те просто живеят заедно с тях. От еволюционна гледна точка са развили възможност да летят, а с това пък и имунна им система е издръжлива на определени видове вируси. Тя им позволява да ги развиват без да се заразяват и очевидно – да ги предават на хората”, казва д-р Голдън и допълва, че от над 6 хиляди бозайници на планетата една четвърт са различни прилепи. Именно това, както и начинът им на живот, ги прави и толкова чести приносители на нови зарази.
Кристофър Голдън не вярва на конспиративни теории, но е убеден, че за да няма повече пандемии, човечеството трябва да се промени. И предупреждава, че все пак е възможно на пръв поглед несвързани събития да са пряко свързани – като мигрантската вълна от Сирия и пандемиите.
„Помислете за климатичните промени – те доведоха до много напрежение, по-високи температури и провалена реколта в Сирия, това накара много сирийци да се преселят в градовете, което пък допълни и задвижи политическото недоволство. То пък беше сред причините за възникването на гражданския конфликт. Така засиленото преселение доведе до мигрантската криза, която прескочи границите на Сирия към Турция. Много хора започнаха да живеят във временните лагери, които са много добра основа за възникването и разрастването на болести. Когато хората са стресирани, реколтата пък провалена, източниците на храна за много диви животни също изчезват. Това ще доведе до намален имунитет на животните заради големият стрес, а това позволява на вирусите да се развиват.”
Д-р Кристофър Голдън е действащо лице в продукцията на National Geographic „Ловци на вируси“
