Международният финансов всекидневник „Файненшъл таймс“ е една от най-авторитетните медии в света.

Снимка: btvnovinite.bg

Изданието се ражда през 1888 г. в Лондон и оттогава излиза на характерния за него розов цвят на хартията, който го отличава от другите издания.

Към днешната дата всекидневникът има над 2,5 млн. платени абонати, които бележат непрекъснат ръст под ръководството на генералния директор Джон Ридинг.

Той е част от екипа на медията от почти 30 години. През 2018 г. Ридинг беше гост в „120 минути“, където обяви откриването на офис на „Файненшъл таймс“ в София, но не под формата на журналистически клон, а като технологично работно пространство за отдела, който поддържа всички платформи на изданието.

– Все така в добра форма! Поздравления! От последната ни среща. Според Вас в каква форма е „Файненшъл Таймс“?

– Отдавна беше срещата ни, но оттогава имаме много общи теми. Динамични времена бяха – имаше много повече смущения в новинарските медии, глобална криза преживяхме от последната ни среща, COVID…

Снимка: btvnovinite.bg

– Да тя беше през 2018 г ., всичко изглеждаше, ако го сравним с днес, така спокойно…

–  Да. А сега имаме една напълно нова фаза на смущения и предизвикателства в индустрията на новинарските медии. Очевиден възход на генеративния изкуствен интелект – това е огромна нова вълна на смущения. Имаме и много кризи в медиите – дийп фейк… продължават времената на предизвикателства за медиите, но за „Файненшъл Таймс“  продължавам да съм на мнение, че качествената журналистика може да се развива и занапред, и мисля, че ние сме доказателство за това. Не е лесно, но ако имаш правилната стратегия и основни принципи можеш да намериш пътя в този доста турбулентен период.

–  Когато разговаряхме миналия път, аз Ви цитирах една поговорка, че муха и политик се убиват с вестник. Какво обаче може да убие една медия в днешно време?

– Доста заплахи има. Свидетели сме на структурна промяна. Рекламите продължават да бъдат нестабилни. Насочват се все повече към различни канали извън новинарските медии. Мисля, че истинският нов риск остава в полето на изкуствения интелект. Твърдо вярвам, че ако се управлява по правилния начин, той би дал много възможности. Но най-големият риск според мен е нещо, което наричам дезинтермедиация. Вместо да се обръщат към утвърдени брандове на новинарски организации, хората ще ползват платформи на изкуствения интелект за търсене на информация. А ние, медиите, които създадохме това съдържание може да бъдем разделени от читателя. И това е фундаментално предизвикателство, за което трябва да се замислят всички новинарски организации и да се справят с него.

– Ако Гугъл дава отговор на въпроса ти с обобщен текст, с няколко изречения, какъв мотив би имал потребител да търси информация и да отваря линкове на новинарски медии?

– Именно това искам да кажа с този термин. Трябва да внимаваме. Доста неща трябва да направят новинарските организации. Едното е да не дават достъп, освен в случаите когато има добро лицензионно споразумение с компаниите за изкуствен интелект за осигуряване на достъп до даденото съдържание – при което трябва да сме много внимателни какъв обем съдържание е предоставено.

Но в малко по-положителен план, очевидно всички сме много въодушевени от изкуствения интелект. Това е голяма нова вълна. Но в крайна сметка той прави много грешки. Халюцинира. Не прави новини. Търсенето на качествени новинарски организации, които се съсредоточават върху високостойностни, добре проучени и добре обосновани, точни, авторитетни новини, сега е даже по-голямо от когато и да било. Отчасти заради изкуствения интелект и грешките. Халюцинациите. И отчасти защото светът се намира в доста трудно положение. И хората имат нужда от информация. 

Снимка: btvnovinite.bg

Та смятам, че въпросът опира и до настъпление, и до отбрана. От една страна издателите трябва да се защитават от гигантите - търсачки и социални мрежи, но същевременно трябва да мислят за настъпление – замислете се за възможностите за качественото отразяване на новините, но и новите инструменти и услуги, които самите те могат да разработят, използвайки изкуствен интелект. Което определено е нещо, към което ние сме се насочили.

– Споменахте, че като медийни компании ние трябва да регулираме тези отношения с технологичните гиганти. Но как? Подкрепяте ли решението на „Ню Йорк Таймс“ например, да даде на съд Open AI защото захранва големи езикови модели със съдържание, създавано повече от век?

– Ние имаме подобни принципи. Високо ценим журналистиката си и архивите си. Според нас трябва да се търсят конструктивни  споразумения, които ни дават справедлива цена за журналистическите материали, които създаваме и сме създали досега.

Трябва ревностно да пазим достъпа до нашите журналистически материали. Но наред с това не бива да забравяме неизбежния възход на изкуствения интелект. И как новинарските медии могат да се възползват от него. Ето защо проучваме какви отношения можем да имаме със субектите от сферата на изкуствения интелект, за да разберем как читателите и потребителите могат да достигат до новините в тази нова екосистема. Като едновременно  с това сме много осторожни по въпроса за защитата на нашите авторски права и правата на интелектуална собственост. 

– Как да запазиш своята безпристрастност, когато все повече хора по света гледат новини с емоциите си, предразсъдъците си … от социалните мрежи, ехо-камери? Как да запазиш тази линия на неутралност, как да провериш фактите във времена, когато ако не ти харесва проверяващия фактите, фактите не те интересуват?

Продължи да четеш