Георги Богданов и Борис Мисирков ни водят по места, които, макар и да са вече в историята, все още носят духа на онези представи, заради които са били създадени – Дворците на народа.
Потапяйки се в тези пространства, влизаш в машина на времето, която те връща в начин на общуване забравен от 30 години. Това споделиха двамата автори в предаването „120 минути” по bTV. Те са режисьори, сценаристи и оператори на филма „Дворците на народа”.
Световната премиера на филма е била в Лайпциг, където печели наградата на публиката. Лентата вече е откупена от Би Би Си.
Филмът е сниман пет години в пет държави и беше трудно по различен начин навсякъде, обясниха авторите на документалния филм.
„По средата на снимките ни гонеха от сградите, но ние прониквахме като се правехме на студенти или туристи. В палатата на парламента в Румъния се опитали да им предложат предварително подбрани от тях герои – като чистачка, работник”, спомни си Георги Богданов.
„Сградата на Московския университет е най-голямата от всички сталинистки небостъргачи и съчетава в себе си голям брой несъчетаеми на пръв поглед функции – това са аудитории, място, на което се учи, но има и хора които живеят там, вече 4 поколения по ред", разказа и Борис Мисирков.
Той обясни, че в четирите кули отстрани на университета са апартаментите за професорите и преподавателите. По думите му те са със странен статут, който дори и в Русия не могат да разплетат – просто ако си живял там преди 20 г., продължаваш да живееш, обясни Мисирков.
Някои от тези сгради са примери за прекрасна архитектура и модернизъм – като двореца в Белград, отбеляза още Борис Мисирков. „Това е прекрасен екземпляр на съвременна архитектура и там всеки детайл се пази във вида, в който е бил замислен. Целият персонал се отнася със страшна любов и уважение към сградата”, каза още той.
Продукцията е заснета в пет държави от бившия Източен блок на Европа като оригинален опит да се „простим“ с комунизма.
Най-представителните сгради за този политически строй са Дворецът на Чаушеску в Румъния, сградата на Московския държавен университет, Националният дворец на културата в София, Палата Федерация в Белград и несъществуващият вече Дворец на републиката в Берлин.
