Дълго време в Швейцария хиляди хора са били "административно обслужвани", зад който официален термин всъщност се крият злоупотреби и грубо потъпкване на гражданските права. Причината: тези хора не отговаряли на приетите норми в швейцарското общество. Жертвите са близо 60 000.
Швейцарските власти са съсипали живота му – първо отвели майка му, а него изпратили в детски дом. Малко по-късно го дали на приемно семейство. Тогава Валтер Емисбергер бил само на шест. Бащата бил свещеник. Той упражнявал системен тормоз над момчето.
"Свещеникът редовно ми дърпаше ушите, дърпаше ме за косата, биеше ме, затваряше ме в мазето или в килера", разказва Валтер Емисбергер.
Валтер Емисбергер е силно травматизиран и до днес не намира сили да стъпи в църква.
В мазето на една общинска сграда в селцето Фералтдорф той е подредил малък музей. В него посетителите могат да добият представа за живота, на който е бил обречен от швейцарската държава.
64-годишният Валтер Емисбергер и майка му са само двама от близо 60 000 души, които до 1981 година са били "административно обслужвани" от властите. Причината: те не отговаряли на приетите норми и затова били пращани в затвори като този. Именно в този затвор е роден и самият Емисбергер – през 1957 година.
"Предполагам, че майка ми е попаднала в този списък, защото е очаквала извънбрачно дете. Властите тогава затваряли такива майки, защото подобни неща изобщо не били приети в обществото", обясни Валтер Емисбергер.
Властите ги набеждавали за "развратници", "алкохолици", "мързеливци". Изпращали възрастните в затвора или пък ги затваряли в психиатрични клиники, а децата давали на приемни семейства. Защото трябвало да бъдат превъзпитани. Прилаганите методи нарушавали гражданските им права и ги обричали на социална изолация.
Историци като Урс Герман потвърждават, че "административно обслужваните хора" не са били престъпници. Той е включен в създадената от швейцарското правителство независима разследваща комисия.
"Това не са били престъпници, а просто хора с по-различен начин на живот, който обаче не отговарял на обществено приетите норми", каза Урс Герман, историк от университета в Берн.
Тъжната съдба на хора като Валтер Емисбергер е срамно петно в историята на Швейцария. В общо 650 затвори и други институции в страната деца и младежи били затваряни, експлоатирани и малтретирани.
И Валтер Емисбергер е бил държан под ключ часове наред в къщата на приемните си родители. Трябвало е да чисти, да работи в градината или на полето. Днес той просто не намира сили да ни придружи до самото място. Преди няколко години се опитал да се върне там, но се отказал заради внезапна паническа атака.
"Беше много странно – допълзях до един храст като някое животно, а си мислех, че вече съм го преживял", спомня си Валтер Емисбергер.
Когато станал на 11 години, приемните му родители го оставили в психиатрията в Мюнстерлинген. Там ужасът достигнал нова връхна точка: през 60-те и 70-те години сред идилията на Боденското езеро шефът на клиниката изпитвал върху Валтер Емисбергер нови антипсихотични медикаменти.
"Знам, че ми ставаше лошо, много лошо. Получавах пристъпи“, разказа той.
Откъс от "На брега на езерото", 2018 г.: "Изглежда момчето не понася тофранил. Смятаме, че при нежеланите реакции, които се забелязват у него, става въпрос за странични действия от това лекарство."
"Административно обслужваните" швейцарци са нямали никакъв шанс да се скрият от системата. Днес Валтер Емисбергер се бори за правата си. От един фонд за изплащане на обезщетения е получил 25 000 швейцарски франка. Властите в кантон Тургау, който също носи вина за ужасите, които е преживял, обаче са категорични: "Никакво обезщетение!"
Днес е всеизвестен факт, че властите са тествали нови лекарства върху "административно обслужваните хора". Поради липса на други проучвания по темата обаче е трудно да се прецени мащабът на въпросните експерименти.
Валтер Емисбергер не приема тактиката на властите. С подобни аргументи те само печелят време. Швейцарската държава е участничка в грубо потъпкване на правата на хиляди нейни граждани, а техните страдания не бива да потъват в забрава, казва той.
"Надявам се това никога повече да не се случва, а тази тъмна глава от историята на Швейцария да бъде включена в учебниците."
