Доцент Красимир Ангарски е роден в София през 1953 г. Завършва Икономическия институт, а няколко години по-късно става финансов експерт в Столичната община. От 1990 г. е част от Министерството на финансите и е един от авторите на законите за данъчната администрация у нас.
През 1994-1995 г. е директор на Банковата консолидационна компания, която е собственик на държавните банки. В служебния кабинет „Софиянски” е министър по икономическата политика и отговаря за въвеждането на Валутния борд.
Секретар е по икономическите въпроси на президента Петър Стоянов, а след това последователно участва в управлението на някои от най-големите частни банки у нас. От 2008 г. отговаря за финансите на болница "Св. Екатерина" в столицата. Женен, има един син.
– Формулирахме темата „Митовете за прехода и нашите пари”. Кои са най-големите митове?
– Целият преход е мит, в политиката е най-големият мит – как стана преминаването от социализъм към капитализъм. Някои казват, че е било на 10 ноември, аз казвам, че не е тогава. Процесът тръгна с новия икономически механизъм и Указ 56 – тогава се замениха вноските в бюджета с данъци и нови регулации. Създадоха се фирми и тръгнаха парите за чужбина.
– Изтичането на пари към чужбина – мит ли е?
– Не е мит. Те си регистрираха представителствата и парите останаха там. Когато правихме Закона за данъчната администрация, аз бях направил глава за Данъчна полиция. Като влезна в Народното събрание, се каза „За първоначалното натрупване на капитала, няма да има строг режим”. До ден днешен няма Данъчна полиция, няма Финансова полиция, няма Финансов съд, затова делата се точат и няма осъдени за неплатени данъци.
– Мит ли е, че свалянето на системата е дошло от опозицията?
– Да, това е почти сигурно, защото аз работя с факти и документи. В деня на големия митинг, на мен ми се обадиха от Партийния комитет на БКП и ми казаха да отида на митинга. Там видях Спасов, Тренчев, Желю Желев и всичките викаха „Долу БКП”. Авторите на този сценарии не могат да се определят. Предполагам, че политическият замисъл е на Тодор Живков, защото новият икономически механизъм беше по негово време. Той се спаси доста добре, нямам впечатление, че е пострадал, защото имаше много по-тежки случаи.
– Вие сте един хората, които застъпват тезата, че България трябва да влезе в режим на валутен борд. Защо това беше важно тогава?
– Правителството на Луканов обяви мораториум, не се правеха реформи. Не, че днес се правят, но тогава реформите бяха спрели и губещите предприятия нямаше кой да ги финансира – „Кремиковци”, „Стомана-Перник”, имаха страхотни задължения, а никой не смееше да ги затвори. Валутният борд не може сам по себе си да оправи държавата. Всички бяха против, защото бордове се слагат в държави, където няма централни банки, а тук имахме всичко.
– Защо отидохте при емира на Кувейт?
– Отидохме да се молим за танкери, нямаше нефт за „Нефтохим”. Оказа се, че техният бюджет се формира на база продажби на нефт и не могат да го нарушават. На тази среща нефт не ни дадоха, но ни дадоха 40 млн. долара.
– Виждате ли воля за реформи в сегашното управление?
– Реформите спряха на втората година от управлението на Иван Костов. Ние бяхме направили програма, тя беше изпълнена. Следващата програма беше подписана с Фонда и на втората година правителството на Костов си помислиха, че ще управляват вечно, българските политици са така. Тогава не можахме да стигнем до секторите образование, здравеопазване, От тогава до сега – 20 години се сменяват министри, прави се програма, но няма реформа.
– Според вас те се страхуват от реформа, защото ще им падне рейтингът?
– Да, всички реформи са свързани с жертви, политиката в здравеопазването винаги е била погрешна.
