„Слънчев бряг“ - гордостта на летуването, луксът и модерното строителство в соцлагера. Визитката на българския туризъм през 80-те години на ХХ век. Кът за почивка на хиляди българи и източноевропейци и работно място за още стотици десетилетия наред.

Елена Георгиева и Стойчо Костадинов са бивши служители на комплекса "Слънчев бряг" oт преди 30 години - по времето, когато хотелите и ресторантите в големия морски курорт бяха собственост на държавата.

С падането на социализма собственик на всичко там става акционерното дружество "Слънчев бряг". Стойчо, Елена и колегите им пък стават акционери в него - т.е. съсобственици, заедно с някои фирми и с държавата, която до днес е с основен дял в "Слънчев бряг" АД.

Раздали им по 10 до 30 акции на човек според работата и стажа. Някои купили допълнително със свои пари. Малко след това ги съкратили.

Покрай съкращенията на служителите започва и раздържавяването на курорта. 157 атрактивни хотела и емблематични заведения, гордост на соцкомплекса, са продадени от тогавашната Агенция по приватизация.

Някои от имотите са платени в долари. Сборът от сумите за всички 157 сделки е над 150 милиона лева общо, става ясно от справка на агенцията. Тя показва още, че тези пари са преведени, т.е. постъпили в „Слънчев бряг“ АД. Пари влизат там и от наеми.

От 2002 до 2013 г. са продадени земите под и около сградите в „Слънчев бряг“. Така над 1 090 000 кв. м обща урбанизирана площ носят на дружеството стотици милиони левове.

Къде са парите, питат акционерите?

В началото на прехода те са получавали дивиденти. В последните 15 години обаче „Слънчев бряг“ АД все отчита загуби. Последно хората получили дивиденти за 2020 г. - по 9 стотинки на акция, а преди това през 2007 г. 

Сега десетки бивши служители в курорта ни търсят в отчаян опит да получат пари от акциите си и искат отговори.

„Ние бяхме привлечени като гражданска организация да бъдем техния глас. Българската държава не полага достатъчно усилия, за да се погрижи за един достоен живот на тези хора“, каза Кръстьо Пеев от гражданско сдружение "Обществен съвет – Несебър“.

Къде са парите - политици и медии попитаха това още през 2010 г. Тогава говори и бившият министър на икономиката Петър Димитров, който е представлявал държавата акционер в „Слънчев бряг“.

„Продадени са всички хотели, продадени са всички ресторанти, продадена е на практика почти цялата земя, с изключение на инфраструктурата. Дружеството започна да прибира приходите с идеята, че с тях ще модернизира оставащата база. Виждате, че нищо такова не се случи и както и да оглеждаме сметката, тя просто не излиза. Продавачът на тази огромна собственост, който трябва да е поне милионер, ако не милиардер се оказа затънал във финансови задължения“, обясни през 2010 г. Петър Димитров.

Само 8300 лв. по сметките на „Слънчев бряг“ АД и задължения за около милион и половина лева – това докладват през май 2010 г. новопостъпилите шефове на дружеството, чиито съвет управлява и днес. Сигнализирана е прокуратурата.

Сменените тогава бивши директори Малина Стратиева и вече покойният Младен Мутафчийски заеха защитна позиция.

„92 милиона са инвестирани в реконструкцията и модернизацията на инфраструктурата на „Слънчев бряг“. 52 милиона лева е даден дивидент на държавата, а на „Слънчев бряг“ дължат 5 милиона лева“, обясни тогава Стратиева.

И до днес обаче хотелиери в курорта си задават въпроса колко от посочените милиони за поддръжката на улици, осветление и ВиК действително са отишли там.

Предизвикват въпроси и цените, на които Агенцията по приватизация е продала някои от 157-те хотела, ресторанти и обслужващи предприятия в периода от 1996 до 2002 г.

Едно от първите заведения до морето в социалистическия „Слънчев бряг“ - ресторант „Нептун“, е продадено за 24 000 лв. Един от известните хотели в курорта – „Калина“, за 24 100 лв. Данните са от справка на тогавашната отговорна Агенция по приватизация.

Подобна е цената на хотелите "Нарцис", "Явор-Акация", "Лилия", а модерният през 80-те години "Бар Вариете" е продаден за 22 500 лв. - цена, колкото на един апартамент в София в онези времена, коментират акционери.

Купувач номер 63 в справката за приватизацията е и бившият дългогодишен общински съветник в Несебър Венелин Ташев. Годината на сделките му е 1998-а. Хотелиер е и досега.

„Аз съм купил два хотела, примерно за 2 милиона. Не бяха малко пари, в днешно време се вижда, че са били като жълти стотинки, но не беше така. Но пък наистина имаше хотели и заведения, които бяха подарени без пари“, каза Ташев.

След запитване на bTV от Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК) отговориха, че са ползвали независими оценители, а продажбите са съобразени с тогавашния приватизационен закон.

Продължи да четеш