Понякога думите са малко, затова в речта включваме и други звуци. В турското село Кушкьой хората си говорят като подсвиркват. Оказва се, че се разбират перфектно, но езикът е пред изчезване. Колегите от „Дойче веле" разказват за застрашеното изкуство на подсвиркването.
В селището Кушкьой на Черно море селянките застават на покрива и подсвиркват на съседите си отвъд долината. Разбират се перфектно, но все по-малко хора владеят тази своеобразна комуникация.
Кушкьой означава „птиче село”. То има 400 жители, разположено е в планините край брега на Черно море и е родина на прастария птичи език. 65-годишната Кадън Бебек говори със съседите си по покривите именно на този език.
В къщата на Бебек са дошли доста съседки, за да разкажат за застрашения език на подсвиркването. Всички смятат, че модерното време е причина все по-малко от местните жители да владеят птичия език.
„Преди го знаеше всеки - предците ни, дедите ни. Баща ми, майка ми, братята и сестрите ми – всички можеха да говорят птичия език. Сега имаме телефон и езикът изчезва. Младите хора казват, че свирукането им се струвало нелюбезно. Могат да научат птичия език, но заминават за града. Затова и не учат езика”, разказва Кадън Бебек.
През лятото внуците ѝ се връщат от града в селото. Кадън Бебек се опитва да ги учи на птичия език. Но ваканцията не стига - за толкова малко време не става.
„Преди със свирукане викахме съседите на помощ. Не се налагаше да ходим навсякъде. Подсвирквахме оттук и отсреща ни разбираха”, спомня си Бебек.
Старата традиция на селяните от Кушкьой бавно отмира, поради което от ЮНЕСКО са включили птичия език в своя списък за нематериалното културно наследство. Жителите на селото се надяват на финансова помощ и са основали училище за изучаване на птичия език.
„Някои го научават веднага. На други им трябват седмица – две. Докато се изсвирят първите свързани думи, минават два месеца. А трябва и талант”, обяснява учител по птичи език Сереф Башкан.
Ерен Чъндък е голямата надежда на селото за запазването на традицията.
„Тези като мен, които проявяват интерес, са малко. Другите казват, че езикът е безполезен. Но според мен е много ценен”, казва Чъндък.
Учените смятат, че птичият език е на изчезване. Но интересът към неговата своеобразна традиция нараства отново далеч извън пределите на Турция. Тези дни свирукането в долината на Кушкьой се чува редовно.
