Светият синод на Българската патриаршия създаде свой учебник по „Религия (християнство-православие)”. Това се случва 75 години след последните задължителни часове по вероучение у нас. Процедурата по одобряване вече е на финалната права и предстои единствено издаване на заповед на министъра на образованието Красимир Вълчев.
Напълно готови са учебниците за децата от първи до пети клас, а Църквата работи и по тези за останалите класове. Процесът за написването е отнел няколко години. „Училището - особено тук по нашите земи - всякога е било свързано с Църквата навремето. Никога не е възниквал такъв въпрос (дали училището е правилното място – бел. авт.) - единственият начин по време на Турското робство човек да се научи да чете и да пише е било килийното училище при манастира. Ето, минало е сто години или там две поколения са се сменили, а ние съвсем сме забравили корените на българското училище откъде идват”, казва секретарят на Светия синод епископ Герасим Мелнишки.
За последно църквата е била в храма на знанието през 1947 г. От Патриаршията сега разказват, че по време на царския период Вероучението е било основен и задължителен предмет за децата. Носил е, обаче, различно име – „Предмет Божий”. Сега „Религия (християнство-православие)” се изучава по желание, но учебникът е голямата гордост на Българската православна църква.
„Човек, който в ранна детска възраст знае как да се прекръсти правилно, знае какво е тайнство, че е покръстен и вече е християнин, че има съответните права и съответните задължения… такъв човек много по-лесно се ориентира в бъдеще в живота си във всяко едно отношение. А в днешно време предизвикателствата на съвременния свят - виждате колко много се говори за фундаментализъм, колко много се говори за религията като оръжие и като средство за овладяване на хора… Ние говорим, а не разбираме докрай, защото нямаме това знание, а просто се базираме на някакви тълкувания.”, казва Негово преосвещенство епископ Герасим.
По книгите работят 15 експерти от Културно-просветния отдел на Синода. Сред основните им задачи е да „преведат” дълбоката тематика на езика на децата. Десислава Панайотова казва: „С много любов са направени и концепцията на учебниците е да отразят светостта на православието, но и същевременно да са изключително красиви, приветливи и когато децата ги отворят - сякаш да влязат в храм. Включени са и много добри задачи, съобразени с това дали са за кой клас са.”
Така, например, първокласниците ще трябва често да рисуват и да отговарят на по-лесни въпроси на учителите. Четвъртокласниците, обаче, които изучават Десетте Божи заповеди, ще имат интерактивни задачи по двойки, при които те ще трябва да започват и довършват заповедта от своите съученици.
Какво бихте казали на семействата, които изповядват други религии – с тях какво ще се случи?
Епископ Герасим Мелнишки: Предметът е избираем. Има „Религия (ислям)”, например. Доколкото съм запознат от статистиката в Министерството на образованието почти напълно се използват възможностите за изучаването на „Религия (ислям)”, юдеите също си имат свое училище в София… Така че мога да кажа, че има една равнопоставеност, а пък избираемостта на предмета го прави такъв, че могат да избират и алтернатива заедно - не всички деца да учат „Религия (християнство-православие)”, а да изберат и друг алтернативен предмет. Но си мисля, че няма да бъдат много такива хора, защото все пак 70 и повече процента - не знам точно и каква е статистиката от населението са кръстени и е естествено… А и в Конституцията е записано, че православието е основната религия в България. Така че - ако има някакво преимущество – то е като бройка, тоест чисто математическо, но иначе е възможностите са равни.
В момента общо в 136 училища се изучават различните разновидности на предмета „Религия” като от просветното министерство уточняват, че най-много са тези в групите „праславие-християнство” – 8 500 от общо 12 007 ученици.
През май Ловчанския митрополит Гавриил призова на педагогическите съвети в училищата да бъде взето решение предметът да е сред приоритетните в избираемите дисциплини. Тогава той написа „Тази инициатива ще ви се отблагодари с по-спокойни, по-послушни, по-добри и по-ученолюбиви ученици. Нека бъдем заедно в тази стратегическа цел, от реализирането на която ще спечелят ученикът, семейството, класът, учителите, училището и цялото ни общество!”. Негово високопреосвещенство се обърна и с молба към детските градини да бъдат разгънати педагогически ситуации по религия.
„Децата много рано се сблъскват с такива въпроси от духовно естество - имат страхове, сънища, какво ли не… Ето, в детските градини преподават йога - почти във всяка една детска градина има такива упражнения, а това все пак е духовна практика… Да, в България го възприемат просто като някакво физическо занятие, нещо като спорт, но това не е така.”, каза в предаването „120 минути” епископ Герасим.
От просветното министерство обясниха, че в закона е регулирано обучението по религия само в училищата, но не и в детските градини. Църквата може да влезе и там, само трябва да създаде иновативна и авторска програмна система или да бъде въведен предметът като допълнителна педагогическа дейност. При всички случаи, обаче, заниманията не трябва да допускат индоктринация и нетолерантност.
В училище Синодът предвижда в часове да влизат специализирани преподаватели, а не свещеници.
„Православието на българина е изключително важно - не само в кризисни ситуации за неговото лично религиозно чувство, но и като общност българската държава до голяма степен съществува благодарение на това, че е останала православна страна през годините. Религията се поставя даже по-горе от националната идентичност. „Православен” за българина означава българин - и това наистина ни е запазило през годините, а другото… Православието, вярата в Иисус Христос спасява душата на човека, която е безсмъртна. И когато ние вярваме във възкръсналия Христос - знаем, че ще наследим и неговото безсмъртие, а това е най-важното”, заключава епископ Герасим.
