Светият синод изпрати до премиера Бойко Борисов писмо, в което го моли за съдействие за възстановяване и въвеждане на религиозното образование в българското училище. Архиереите настояват за утвърждаване статута на учебния предмет „Религия“ наравно с общообразователните учебни предмети в българската образователна система, тъй като това е най-силният фактор за нравственото възпитание на децата.

Публикуваме цялото писмо на Светия синод:

„ УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Обръщаме се към Вас като към Министър-председател и политически лидер на управляващото мнозинство в Народното събрание.

В момента в Българския парламент се обсъжда и приема на второ четене важен за цялото общество проект за нов Закон за предучилищното и училищното образование. Законопроект, който предвижда сериозна реформа на общообразователната система и адаптиране на българското училище към съвременните реалности и предизвикателства на новия век. Този проект съвсем закономерно предизвика интерес в най-широки слоеве на българското общество, защото образованието на българските деца и младежи е залог за бъдещето на нацията и успешното развитие на нашето Отечество в новите европейски условия.

Господин Министър-председател,

През последните вече повече от 20 години от началото на политическите промени в Родината ни, ние, архиереите от Светия Синод на БПЦ, водени от убеждението, че изучаването на учебния предмет „Религия“ в училище и особено на традиционната за България православна християнска вяра, е най-силният фактор за нравственото възпитание на децата. Не преставаме да призоваваме към възстановяване и въвеждане на религиозното образование в българското училище. Ние имаме разбирането, че образованието на децата е едностранчиво и непълноценно, ако то им предлага само система от знания за заобикалящия ни свят, а не способства за изграждането у тях и на здрави духовно-нравствени критерии; ако в крайна сметка детето получава знания, но не е наясно какво да прави с тези знания, за да живее достойно и пълноценно. И когато настояваме и сме настоявали досега всяко дете задължително да придобие нравствено възпитание, ние ясно сме правили уговорката, че това възпитание трябва да става в съгласие с убежденията на родителите, в духа на вероизповеданието, към което те и децата принадлежат, и чийто светоглед изповядват, а за невярващите – образованието да бъде в духа на общочовешките нравствени норми.

През последните години нееднократно бяха правени подписки и петиции, в които нашите сънародници заявяваха своето желание децата им да изучават духовните истини и ценности на християнството и да познават своята вяра, но управляващите от различните политически сили така и не проявиха нужната политическа воля и решимост да обезпечат такова образование за нашите деца.

Свободата на съвестта, мисълта и религията е основно човешко право, върху което се изгражда съвременното гражданско общество и правовата държава. Изконно право на всеки човек е както да изповядва свободно вярата си, така и да придобива знание и информация за нея. Това негово право е гарантирано от множество международни правни актове, от конституционните норми на страната и е потвърдено от законите на Европейския съюз и от практиката в страните от Европейския съюз. Никой не може да стане насила вярващ, но и никой не бива да бъде лишаван от правото да изучава и да знае основите на своята религия, за да може да прави самостоятелно и свободно информиран избор. Редица документи и препоръки на Съвета на Европа съдържат категорични напътствия за въвеждане на религиозно обучение в системата на публичната общообразователна система на отделните европейски страни, което гарантира човешките права и свободи и се явява важен елемент от националната култура.

Държавната образователна система има отговорности и ангажимент да осигурява цялостно и всестранно обучение на децата и подрастващите в това число като им предоставя и обучение за националната културна религиозна традиция на съответната държава. Ако ограничаваме достъпа до знание за вярата само в рамките  на църковните училища, една голяма част от децата се лишават от правото на пълноценно и истинско знание за света и човека, като им се предлага поглед само от една страна – безрелигиозна, материалистична или атеистична. Такова едностранчиво образование не може да съдейства за разгръщане на духовните и интелектуални сили на децата и да подготви подрастващите за самостоятелен и отговорен начин на живот.

Духовно-нравственото възпитание на децата е обща грижа на Държавата, Църквата и семейството, и историята показва, че е най-добре, когато тези институции си взаимодействат и си сътрудничат в това благородно дело. Църквата и държавните власти имат грижата за един и същ народ, за общественото благо и справедливостта в обществото и грижата за по-високия обществен морал е тяхна обща цел.
Обществото ни само ще спечели, ако децата в училище изучават учебния предмет “Религия”. Така ще познават историята и основните истини на своята вяра, а в по-горните класове ще се запознават и със световните религии. Господ Иисус Христос е казал да обичаме всички хора, дори и враговете си, да благотворим на всички, които имат нужда от нас.

Господин Министър-председател,

Надяваме се, че с приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование дългогодишните очаквания и надежди на Св. Синод на БПЦ-БП, както и на голяма част от българското общество, за утвърждаване статута на учебния предмет „Религия“ наравно с общообразователните учебни предмети в българската образователна система най-сетне ще бъдат оправдани.

С уважение,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ”