Вярата рядко е напускала земята, която три религии въздигат в своя светиня. В средата на юли обаче в Израел не е останало много място за надежда. Заболелите от COVID-19 са хиляди, а броят им расте с тревожни темпове.

Едно име обаче обещава отново да върне нормалността. Проф. Рони Гамзу е назначен за първия председател на щаба за борба с коронавируса. Строг, решителен и решен да спори с политиката в името на здравето. Мисия, която не се увенчава с успех.

В Израелската болница „Ихилов“ смъртта не е решение. Мислят, че са готови за всичко. Тук има 4-етажно подземно бомбоубежище с 1000 легла, сградата осигурява защита и срещу химически и биологични атаки. В зората на коронакризата обаче директорът на „Ихилов“ – проф. Рони Гамзу признава – битката вече не е само за живота, а и за правото да си отидеш достойно.

„Пациентите с коронавирус понякога умират. И те трябва да умрат по най-достойния възможен начин, с техните близки и скъпи хора близо до тях. Те трябва да имат правото да се сбогуват с тях. Разрешаваме им да го сторят. Това е морален стандарт, който сме наложили в тази болница и вярвам, че това трябва да се случва навсякъде по света“, казва проф. Гамзу.

В разгара на лятото COVID отделението на болницата е запълнено на 110%. Няма място. А страната няма визия как да преодолее кризата. Няма и време. Затова властта спешно започва търсенето на лекар, който да приеме една нова позиция: „цар на коронавируса“.

Титлата обещава слава и власт, но първите в списъка отказват. Не вярват, че кабинетът ще е способен да им преотстъпи правото да решават. Директорът на „Ихилов“ обаче не се колебае дълго.

„Ние сме във война. И във времена на война, ако имаш качествата на генерал, трябва да се присъединиш към армията. Да се включиш в мисията, да я поведеш. Не трябва да се притесняваш от провал, нямаш правото да се страхуваш, че ще е прекалено трудно или ще застраши твоята кариера. Ти не мислиш за това. Мислиш само за едно – за победата и как да ръководиш по най-добрия начин твоята страна“, смята проф. Гамзу.

Решението му не е изненада. Заради уменията и твърдостта си в миналото е наричан Наполеон. И така – Наполеон става цар и е готов на всичко, за да върне Израел обратно на картата на здравето.

„Първо трябваше да открием колкото се може повече хора с коронавирус. По правило коронавирусът е асимптоматично заболяване. 50% от младите и 80% от децата не проявяват симптоми. Но те са двигателят, перката и точно те дават най-голям тласък на вируса. Така че ако откриеш и тестваш повече болни, ще успееш да прекъснеш веригата на инфекцията. Това беше моята цел. Сега имаме възможността да изследваме 13 000 души на милион и мисля, че по този показател сме първи в света... И едва след това идва карантината и изолацията. Само така можем да спрем разпространението. Е, разбира се, засега нямаме 100% успех“, признава директорът на „Ихилов“.

Въвежда така наречената светофарна система – разделя израелските селища на групи спрямо цветовете на светофара. Червената зона е там, където заболелите са твърде много. В тези райони прилага пълен локдаун. При по-малко заразени карантината е частична, а кодът жълт. В зелените зони се спазва само социална дистанция и се носят маски. Започват и масирана информационна кампания.

Децата разбират. С възрастните се оказва по-сложно. Особено, когато големите поставят вярата пред държавата.

Ултраортодоксалните общности отказват да приемат ограниченията. Училищата затварят, но не и в техните райони. Събиранията са забранени. Но религиозните общности не приемат това и отбелязват големите си празници както традицията повелява.

А броят на заболелите расте. 40% от всички заразени са представители на крайните религиозните общности. Гамзу настоява за сурови мерки, властта – не.

Не случайно властта заобикаля настояването му за по-строги мерки. Причината – управлението на Нетаняху е белязано от нестабилност и постоянни антиправителствени протести. А точно религиозните лидери осигуряват крехката политическа подкрепа, от която управляващите се нуждаят, за да останат на власт. Нетаняху не иска да ги разсърди. Но ядосва Гамзу, който публично обявява израелските политици за страхливци.

„Казах това, което трябваше! Поех много рискове като корона лидер и знаех, че трябва да балансирам. Но колкото и балансираш, трябва да рискуваш и да си смел. А аз не видях тази смелост в голяма част от политическите лидери“, казва Рони Гамзу.

Когато преди месец страната посреща трети локдаун, проблемите не спират. Погребение на виден равин събира 20 000 религиозни евреи на едно място.

„Чувствам се объркан и ядосан от тези кадри. Но поемам част от вината за начина, по който водим комуникацията си с тях. Но част от отговорността е и на техните лидери. Трябва да разберете, че изучаването на Тората за тях е много важно, но да съберат хиляди хора на погребение не е толкова важно и не е най-важното правило в ортодоксалния живот“, коментира лекарят.

Още през есента Гамзу знае, че няма да остане на поста дълго. Дава на властта 100 дни и след това е решен да си тръгне. Но преди това иска да създаде рамката за действие и модела за ваксинация.

„Започнахме да подготвяме масовата имунизация в първото тримесечие на 2020. Още в началото на пандемията знаехме какво трябва да се направи: Насърчихме здравното министерство да предприеме всичко необходимо, за да сключи споразумения с тези фармацевтичните компании, които имат потенциал да създадат ваксина. През втората половина на годината, когато „Пфайзер“ и „Модерна“ започнаха своите клинични проучвания, направихме и невъзможното, за да им помогнем. Инвестирахме всичките си усилия, за да получим ваксините“, разказва проф. Гамзу.

И  успяват. Една трета от населението или близо три милиона и половина израелци вече са имунизирани. Има дози за всички. Поставените инжекции стигат до 200 000 на ден. Как успяват – договорите са секретни, но неофициални източници сочат, че Израел е платил в пъти по-висока цена за доза от всяка друга държава по света – общо 315 млн. долара.

„Разбира се, че е въпрос на пари, но каквото и да се налага, за да бъде спряна тази епидемия, то си струва. Ние сме в състояние на локдаун и като страна губим милиони долари, така че по-добре да ги дадем за ваксини“, е позицията на председателя на щаба за борба с коронавируса .

Освен това израелската здравна система работи по начин, който добре проследява ефекта на ваксината след всяка една поставена доза. Държавата обещава да даде тези данни на фармацевтичните компании.

Светът дава Израел за пример. Зад успеха в световния новинарски поток обаче прозира и проста вътрешнополитическа цел. Нетаняху обещава да ваксинира по-голямата част от възрастното население на Израел до края на март – срок, който съвпада с предсрочните парламентарни избори. Ще му помогне ли световната слава, все още не е сигурно. Ваксинираните са рекордно много, но рекордно много за развития свят са и новите болни – около 7000 на ден.

Според проф. Гамзу краят на пандемията ще дойде тогава, когато държавите ваксинират поне 70% от населението си. За Израел това би означавало, че кризата ще приключи след само няколко месеца.

Преди официалния финал на пандемията и след точно 100 дни начело на корона щаба, професорът сам решава да свали царската корона. Защото не иска да се огъне пред политиката, но и заради още нещо: „Управлявам най-голямата болница в Израел, приех позицията от приемира Нетаняху с условието, че ще я върша 100 дни. Трябваше да се върна, за да съм тук – в болницата, която управлявам, за втората и третата вълна на вируса. Помолиха ме да остана, но аз имам 7000 души медицински персонал, ние сме във времена на криза и във война, и тези хора искат своя лидер рамо до рамо с тях. Те приеха, че поемам държавната длъжност три месеца, но след това се върнах тук, за да съм до своите хора“.