Сър Крейг Оливър е един от ключовите играчи в драмата около референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Пред зрителите на „120 минути” той сподели искрения си разказ за британския трилър, който започна с референдума на Дейвид Камерън.
Когато Дейвид Камерън решава да пита британците дали искат да останат в Европейския съюз, той надали предполага, че това всъщност ще е началото на дълга агония, пред очите на всички. На Сър Крейг Оливър, който е директор на комуникациите на премиера се пада задачата да създаде кампанията, която да убеди британците да гласуват за оставане в съюза. Бившият ръководител на международната секция на „Би Би Си” има огромен опит. И вярва, че ще убеди сънародниците си колко е важно да останат в съюза.
Оливър не успява. Камерън не успява. И двамата са аут от политиката.
– Знаете, че, когато започна войната в Афганистан, едва няколко години по-късно хората бяха забравили вече причината за нея, същото важи и за Ирак. А брекзит? Ако ви попитам защо на Великобритания изобщо ѝ трябваше този референдум, какво бихте отговорили?
– Прав сте, това е много, много важен въпрос. Но нашата история по този въпрос започва преди 40 години. През тези години, много хора са подемали кампанията за напускане на ЕС. Случи се така, че напрежението над Дейвид Камерън беше толкова голямо, че той да се чувства задължен да свика референдум. Тези, които искаха да напуснем ЕС, имаха чувството, че Великобритания не управлява сама своята съдба. Ние не бяхме съгласни с това твърдение. Освен това, че имиграцията е извън контрол и много хора, подкрепящи брекзит, не харесваха членството в Европейския съюз, разрешаващ неограничена миграция независимо от обстоятелствата. Все съществени и силни аргументи за това каква трябва да бъде ролята и мястото на Великобритания в света. Ние се борехме да обясним, че в модерния свят трябва да си ангажиран с международни институции, да работиш с тях, че има огромни ползи за икономиката ни. Но накрая, хората избраха предните аргументи, а не нашите.
– Защо? Имате ли обяснение?
– Мисля, че е изключително сложно. Често, когато водите спор за нещо конкретно, всъщност не спорите за самото нещо, а за редица други неща. Брекзит показа, че има огромно разделение в британското общество между тези, които не харесват накъде отива модерният свят, не харесват глобализацията, че нещата не са толкова сигурни, както преди, а другите се радват, че идват хора от различни страни, че Великобритания има място на световната сцена, че вследствие се откриват много нови възможности. Тези два приблизително еднакви по големина лагера са в опозиция. Вижда се и в много други развити западни икономики, в САЩ, във Франция, с AFD в Германия или „Пет звезди” в Италия, много държави изпитват същото разделение – на едни не им харесва накъде отива светът, а други казват, че е неизбежно и трябва да се приеме.
– И всички имат мегафони.
– Всички имат мегафон, социалните мрежи позволиха да бъде чуван гласът на хората така, както никога преди. Могат да вземат аргументи и да ги доразвият, обострят и, може би, нямат стандартите, които има един журналист, за да провери и подкрепи изложеното. Ако сте човек с влияние в социалните мрежи, най-вероятно няма да искате да покажете, че има и друга страна на монетата. И хората, които следват други в социалните мрежи, обикновено последват хора с подобни мнения, а не инакомислещи. Хората потъват все по-дълбоко в своите реалности, в тези два лагера.
– Споменахте разделението. Ако има нов референдум, например, възможно ли е да се окаже, че разделението се увеличило през последните години? Представяте ли си референдум с резултат 52% за оставане, тогава какво ще се случи с Великобритания?
– Ако има още един референдум в Обединеното кралство, ще предизвика още по-голямо разцепление. Предният беше много горчив и кървав и ако има още един, ще бъде още по-тежко. Проблемът според мен е, че ако спечели кампанията за оставане, няма да кажат хората „Решено е”, а че е спечелена една битка, нека свикаме и още един референдум. Озоваваме се в ситуация, в която спорът продължава безкрай. Въпреки че много бих искал Великобритания да остане член на ЕС, вярвам, че държавата не бива да продължава с тази горчивина и тези спорове. Обяснявам го така: брекзит е проблем с мащабите на планета. Толкова е голям за нас, че скрива цяла Вселена от проблеми и въпроси за разрешаване.
– Всички съчувстваме на Тереза Мей в момента, но смятате ли, че тя постигна добра сделка? Преди три седмици ни гостува Мишел Барние и му зададохме същия въпрос. Сделката добра ли е за Вас във Великобритания?
– Рано в самия процес, Тереза Мей очерта „червените” ограничителни линии, нещата, от които няма да отстъпи. Впоследствие много хора решиха, че е неизбежно да се постигне сделка с ЕС, защото като оформиш нещата по един начин, ЕС трябва да отвърне и да оформи неговите очаквания. Последствията са неизбежни и резултатът е сделка, която не удовлетворява никого. И двата лагера са недоволни, а тя не може да я прокара в Парламента, защото имаше избори през 2017 г. и загуби мнозинството си. Имаше големи тактически и стратегически грешки, които доведоха до положението брекзит да не удовлетвори никого.
– Ако можехте да върнете назад времето, бихте ли посъветвали г-н Камерън да не свиква този референдум?
– Според мен беше неизбежно и ако въпросът е дали една сутрин се е събудил и просто е решил да рискува всичко, значи не се разбира политическата ситуация, в която беше поставен. Беше все по-неизбежно и той просто отстъпи пред случващото се. Не съм доволен от резултата, според мен е много жалко, но, като държава, трябва да намерим път напред.
