Църква в Северозапада България отворя врати в нощта на Великден и миряните ѝ се поздравяват с „Христос Воскресе”, докато я обикалят, макар без свещеник и без благодатен огън.
Храмът се намира в село Камено поле и се стопанисва от клисарката Цецка. Тя разказва, че заради проливния дъжд вярващите си помислили, че тя няма да отвори църквата.
Два часа преди Пасха, клисарката Цецка отваря храма в центъра на селото – величествен, възрожденски, но болен, като хората. Върху покрива му растат дървета, от пода избива вода.
Клисарката отбелязва, че дъждовете снощи не са били обилни, но вода е влязла в църквата. Руши се и сводът, а стенописите започват да избледняват.
Въпреки разрухата, Цецка е почистила идеално, тя и църковната утвар не е много, но нали Бог ще възкръсне тая нощ.
„Особено за такива светли празници трябва всичко да се изпере, да се изчисти, да се забършат икони, прозорци да се забършат, да има някаква атмосфера, да лъха чистота, доброта”, каза Цецка Иванова.
Подредила е и свещите – всеки да може да си купи, каквато пожелае.
Не цената е важна, а вярата, казва клисарката, човек влиза в храма и Господ си знае работата. Който има сърце, ще види.
„Обезверяването е много голямо, вяра вече почти няма, хората се озлобиха”, коментира Иванка Йорданова, жител на село Камено поле.
„Нека да не забравяме, че всички сме под Всевишния, да бъдем добри, да бъдем смирени, да си помагаме, да не се караме, когато можеш, помогни му на човек, когато не можеш, не му пречи”, каза клисарката.
В навечерието на дванадесетия час и това, което предстои, ще изненада мнозина, но е традиция в село Камено поле, макар и без свещеник. Техният в пасхалната нощ е на служба другаде. И той, като останалите отци, отговаря за няколко храма едновременно и не може да се клонира, дори и да иска, казва Цецка.
„Приготвила съм иконата, ще дойде едно момченце, на което му слагам свещичка от един лев, подреждат се един по един и започват да обикалят църквата, точно в полунощ започвам да бия камбаната, поздравявам ги с „Христос Воскресе”, споделя Цецка.
Не е от Ерусалим огънят, но пак е от Бога, вярват местните. Кой ще се осмели да хвърли камък върху тях. Колко църкви остават заключени в святата нощ.
Три пъти обикалят хората храма си в мълчание – в чест на Светата Троица. И после се поздравяват. „Трябва да имаме страх от Бога и срам от хората, само тогава ще бъде животът по-хубав, а сега ставаме егоисти”, посочи Здравка Иванова.
„Когато имаш две залчета, дай едното на другия, все някога Господ Бог ще те възнагради, дори една добра дума да ти кажат, това е повече, отколкото да ти дадат цяла погача”, заяви клисарката.
След обикалянето хората не си тръгват, остават да поговорят, да се чукнат с яйца. После всички поемат към домовете си тихо с неизгасналите свещички. А Цецка остава с болката за църквата.
„Аз съм си заделила тука едни мои парички, които съм си събирала, искам цялата част тая входната, която е, да се сложи мрежа, да се измаже, а за другата част вече то си трябва да бъдат отпуснати средства”, каза Цецка.
После жената заключва храма.
