Невижданият досега натиск върху здравната ни система през последните 9 месеца заради пандемията от COVID-19 накара министрите и експертите да използват различни стратегии в търсене на спасение – допълнителни легла в големи лечебни заведения и поликлиники, студенти в помощ на първата линия и дори изграждане на полеви болници. Извън тактиките на Щаба обаче остана използването на стари сгради на лечебници.
Така, докато капацитетът за прием постепенно се запълва, някои места остават празни и от години тънат в разруха. Като най-голямата болница за белодробни болести, изграждана някога на Балканите. Сградата в казанлъшкото село Радунци е необитаема и без охрана – затова е и полуразрушена и окрадена.
Упадъкът започва с началото на демокрацията като през 2016 г. държавното дружество, което я управлява, фалира и вратите за пациентите от тогава са напълно затворени.
Можете да се върнете назад във времето в нашата интерактивна галерия – като използвате плъзгача на снимките:
Идеята за бъдещото спасение в борбата с туберкулозата, която погубва хиляди животи, се заражда по времето на Цар Борис III. В избора на мястото с най-чист въздух се включва лично Царица Йоана. Строителството е прекъснато заради Втората световна война и политическите промени, но царското начинание става реалност по времето на социализма.
В деня на откриването на 1 ноември 1955 г. вестник „Отечествен фронт” пише: „Сред китните дъбови и букови гори в южните склонове на Стара планина при спирка Радунци се издига величествената четириетажна сграда: гордост на нашето социалистическо здравеопазване - санаториума Радунци”.
Комплексът има близо 700 легла, стотици са и работещите там. За тях са построени и специални панелни блокове. Така с. Радунци се превръща във единственото планинско село без нито една къща.
Лечебното заведение е на площ повече от 4000 кв. м. В двора му, под дългите тераси, пациентите са имали на разположение спортен комплекс с футболно и волейболно игрище, открито лятно кино и цветарник. През 70-те и 80-те години дори е изграден и собствен свинарник, разказват бивши служители в болницата.
Макар лекарите да са помогнали на хиляди, с годините сградата запада, пациентите намаляват, финансите – също. Така загубите и задълженията по време на първите години на века се увеличават и се превръщат в истинско предизвикателство за ръководството ѝ.
Така днес коридорите са празни...
А в хирургическата зала, вместо пациенти, намираме разрушения и кашони и дори изоставени медицински облекла...
Тук времето изглежда сякаш е спряло. Призрачно е не само зданието на болницата, но и почти всички жилищни блокове.
Връщаме в спомените една от старшите медицински сестри – Жечка Желева. Прекарала е целият си живот в с. Радунци, а днес още си спомня железния ред и дисциплина, както и първите дни.
„Аз работех тук 41 години – от началото на стажа си до пенсионирането. Когато дойдох в селото, водата беше кална. Толкова мръсна беше, че когато си изпереш бялата мантия, ставаше бежова. Затова ходихме на групи сестрите на близката река, за да сме чисти и спретнати. Днес ме боли да минавам край болницата. То е все едно да минеш край разрушената си къща – страшно е да погледнеш прозорците, където вече няма живот”, спомня си тя.
Кметският наместник Георги Иванов разказва как през годините е имало охранители, но заради проблеми със заплащането им те са напуснали.
„Така сградата на практика е оставена на произвола на съдбата”, казва той.
Влязохме в сградата през една от отворените врати с насоките на мъж, който се опитва доброволно да предпази мястото от набезите. Страхува се, че би му се случило нещо лошо и затова запазваме в тайна самоличността му. Показва ни как, макар крадците да са откраднали част от собствеността на болницата, някои стаи са запазени. Сред тях са директорският кабинет, където намираме множество изоставени документи с лични данни, както и рентгеновият кабинет с почти пълно оборудване.
Екипът ни не успя да се свърже с последните управители на лечебното заведение. Потърсихме представители на принципала – Министерството на здравеопазването, за интервю с отговори на въпросите кой носи отговорност за оставените без надзор техника, медикаменти и лични данни. От там изпратиха писмена позиция.
„С оглед нормативно установените правомощия на ликвидатора, същият представлява дружеството и има правата и задълженията на управителния му орган, с произтичащата от това отговорност за съхранение и опазване имуществото на дружеството”, се посочва в позицията.
Преди да отидем на място синдикът адв. Станимир Комбалов ни разреши по телефона да влезем на територията на болницата. Не успяхме обаче да се свържем отново с него за разговор след отговора на ведомството. Обясни ни, че никога не е ходил на място. Поискал е и да бъде премахнат като ликвидатор – точно както предшественика му. Дори след специалното удължаване на срока се оказва, че никой не е подал документи да бъде новият синдик, който ще трябва да се справи с претенциите за стотици хиляди левове. Затова другата седмица в Министерство на здравеопазването ще бъде сформирана работна група за ликвидирането на лечебното заведение, казаха от там за bTV.
А съдбата на „Белия дом на Балканите”, както някои наричат болницата, придоби голяма популярност и в социалните мрежи. В края на ноември музикантът Мириян Колев влиза в болницата и публикува свои снимки във „Фейсбук”:
А дали голямото внимание към изоставеното място може да създадат проблеми - вижте какво смята Мириян Колев:
Любителят фотограф казва, че обича да снима изоставени места. За пръв път обаче наистина преоткрива мястото, на което отива. Впечатляват го и изоставените книги в библиотеката в болницата и прави сравнение с Китай.
„Ако се сетим как в там за седмица построиха изцяло нова болница, а като го сравним с нас – тук виждаме как нещо стои с години и се руши. Разликата е повече от фрапираща. Начинът на управление обаче зависи от манталитета”, споделя той.
Каква е надеждата на местните хора от Община Мъглиж, в която е изоставената болница и обмисля ли страната ни да включи в борбата с COVID-19 възраждането на подобни места – вижте във видеото най-горе!
