Разследване с българско участие за отравянето на лидера на руската опозиция Алексей Навални беше отличено с две награди в категория за разследваща журналистика на наградите "Еми".
Служители на руската ФСБ са били по петите на Навални от няколко години, преди да го отровят, както и по-рано при случая „Скрипал", с отрова от семейството на 'Новичок''. Това показва разследването, проведено съвместно от Си Ен Ен, ''Белингкат'', ''Инсайдер'' и ''Шпигел''. Материалът е публикуван на 14 декември миналата година.
„Присъствието на специалисти по химическите оръжия в дните и часовете преди отравянето на Навални с химическо оръжие забранено от ковенцията беше това, което ни доведе до увереност, че ние сме открили извършителите. И всичко накрая завърши с един неочакван край, когато часове преди да публикуваме разследването ние позволихме на Алексей Навални да се обади на няколко от своите потенциални отровители. Да ги конфронтира и да ги пита защо са се опитали да го отровят. И шокиращото обаждане към един от тях, когато Алексей Навални реши да го изненада и практически да не признае, че се обажда Навални, да се направи на помощник на шеф на генерал от ФСБ и каза: „Аз се обаждам за да разбера защо не успяхме с нашата операция да отровим Навални?". И този експерт по химически оръжия в продължение на 55 минути разказа открито как са се опитвали да отровят Навални и как не са успели, заради нещастното, в техните очи, стечение на обстоятелствата, а именно бързата реакция на лекарите дошли на пистата и прекалено бързото реагиране на пилота на самолета, който приземил самолета след изпадането в кома“, разказва Христо Грозев, водещ разследващ в ''Белингкат“.
Резултатите от разследването предизвикаха истинска сензация, защото на практика доказват основната теза на разследващия екип - открили са група за държавни поръчкови убийства на опозиционери в Русия.
"Белингкат" е международна мрежа за разследваща журналистика, основана през 2014 г. Специализирана е в проверяване на факти и т.нар. „Оупън Сурс Интелиджънс“, особено в областта на военните престъпления, нарушаване на човешки права и финансова престъпност.
„Ние разследваме не само руския режим, ние разследваме дори грешки и престъпления извършени от натовски страни, от страни от НАТО. Едно от големите разследвания, които направихме беше за бомбардировките в Йемен, което наше разследване доказа, че са били направени от Саудитска Арабия с оръжие предоставено от страни от НАТО, което е нарушение както на етични, така и на законни норми. В крайна сметка ние разследваме престъпленията там където са, Не е наша вината, че това голямата част от държавните престъпления, които ние разследваме преимуществено са с произход Кремъл“, казва Грозев.
Реакцията, която породи разследването показа колко е чувствително обществото към разкритията на журналистите.
„Цената да бъдеш свободен журналист е всъщност дали си готов да причиниш тези рискове може би не на себе си, поне не сега, но на всичките ти колеги, които са по-близко до ръката на режима, който разследваш“, казва Грозев.
Въпреки че това е една от най-престижните награди в областта на журналистиката, новината остана в страни от българския информационен поток. Попитах с какво е важна за българите работата на наградения екип.
„Това разследване допринася, защото, и за ежедневния живот на българите и за ежедневния живот на руснаците, защото има една клика от агенти на КГБ и ДС, които 30 години след разпада на СССР и началото на Прехода продължават да осъществяват изключителен контрол върху стълбовете на властта“, казва Йордан Цалов, разследващ анализатор в „Белингкат“.
Въпреки че има добри примери за работата на българските журналисти, констатациите за свободата на журналистиката в България не са ласкави. Попитах отличените ни колеги какво трябва да се промени, за да се промени и отношението към българската журналистика.
„Журналисти, които не приемат цензурата от своите издатели, дори и тя да е лека форма на цензура, излизат на свободния пазар и започват собствени издания, и започват да се финансират с реклами от „Ютуб“, правят канали в „Ютуб“. Да, това е много по-лесно в голям пазар, където имаш много потенциални зрители. Слушатели, които да те издържат. Но дори и в малка страна като България, това би било един път към по-свободна журналистика. Тоест да се освободим от частните интереси на издателите си“, коментира Грозев.
„Има надежда. В крайна сметка България е част от Европейския съюз и в крайна сметка аз все още не съм изгубил надеждата, че Европейския съюз може да повлияе и хора с европейско съзнание могат просто да нямат зависимост от българския модел на управление, модел на политика и модел на медии. За мен това е начина. По естествен начин едно поколение просто да се еманципира от този модел и ако то се еманципира от този модел той ще изчезне изключително бързо“, казва Цалов.
Екипът продължава работата си и по други разследвания, включително и по отравянето на българския бизнесмен Емилиян Гебрев.
