Само за няколко седмици емблематичното стихотворение на Иван Вазов попадна в дезинформационен сериал с няколко епизода.

Откриване на невярна информация: У нас стартира проект за дигитална медийна грамотност

Всичко започна с анализ на журналистката Светла Енчева, публикуван в „Свободна Европа“ на 4 януари… и един конкретен цитат, който впоследствие беше изваден от контекста.

Снимка: btvnovinite.bg

„Няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат „Аз съм българче“, без на образователната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им“, гласи цитатът.

Снимка: btvnovinite.bg

„Идеята ми беше, че за да се почувстват децата на чужденци приети и пълноценна част от обществото, е добре не само те да се приспособяват към българската култура, което разбира се е нужно, а е желателно и тяхната култура да бъде уважена по някакъв начин“, коментира журналистът Светла Енчева.

Снимка: btvnovinite.bg

Последва внушение, че знаковата творба ще бъде извадена от учебниците.

„Идва от едни и същи жълто-кафяви медии и се ретранслира от едни и същи публични личности – журналисти с предимно проруска ориентация“, подчерта Енчева.

Невярното твърдение беше разпространено чрез коментари и от политици от „Възраждане“, БСП, ВМРО.

„Същите хора, които плашат с някакви пропутински опорки – как  ще отвличат деца, как ще сменят пола. Моето мнение беше приравнено с това на българската редакция на „Свободна Европа“, представена като лошата американска медия, което еволюира до там, че едва ли не правителството иска да забранява „Аз съм българче“. Нещо, което аз не съм искала да кажа, което „Свободна Европа“ не е искала да каже, но най-накрая горкият премиер Николай Денков и МОН трябваше да отговарят смятат ли да махат от учебната програма „Аз съм българче“, допълва Светла Енчева.

След

„Никога не е обсъждано от експертни групи, които търсят възможност да се облекчи учебното съдържание в началния етап на обучение, отпадането или промяна в изучаването на „Аз съм българче“. Това не е вярно“, каза преди седмица в предаването „Защо, господин министър“ министърът на образованието Галин Цоков.

Цоков пред bTV: Учениците ще отсъстват до 15 дни с бележка от родител от втория срок

Часове след това категорично опровержение обаче последва нов епизод от дезинформационната буря. Корица на книгата „Аз съм българче“ предизвика вълна от гняв в социалните мрежи – заради жълто-синия пуловер, с който е облечено нарисуваното дете, развяващо българския флаг. В коментарите илюстрацията беше свързвана с войната в Украйна. Изображението обаче е с 18-годишна история.

Снимка: btvnovinite.bg

Книгата се издава още от 2002 година. Първо с различна от сегашната корица, а от 2006 г. – с тази, която провокира дори призиви за изтегляне на сборника от продажба.

Снимка: btvnovinite.bg

Атакуван беше и авторът на илюстрацията Борис Стоилов.

„Знаете този израз – по-добре в на хората устата, отколкото на хората в краката. Понеже аз преживях няколко дни в усти с недобра устна хигиена, трябва да ви кажа, че беше ужасно. При мен заплахата не беше за намаляване на тиража, а за намаляване на броя на семейството ми. Те ме пращаха при починалата ми майка на свиждане, обясняваха ми какво точно ще ми причинят и особено мъжката част се концентрираше в зони на юг от екватора. Там мачовизмът, мъжкото се изразява в доминация някаква… Някои хора не могат да кажат думата „извинявай“, стигат до това положение и не могат да се счупят и да кажат „извинявай“. Други казваха – „не искам да слушам нищо“, коментира илюстраторът.

Снимка: btvnovinite.bg

Стоилов се е потресен от реакцията на активните коментатори по темата в социалните мрежи.

„Впечатлението, с което останах в тези дни, е, че има една маса хора, която не иска да слуша, не иска да комуникира, не иска да разговаря, тя иска да съди и да изпълнява присъди. Аз живеех, според моите представи, щастлив живот. Имах мечтаната професия – тя ми е и хоби, и професия. Имах семейството – тия 2 неща съм всъщност аз. Животът ми беше пълната хармония – както и да звучи, бях доволен от живота си. Това нещо ми показа, че съм живял в мой измислен свят. Реалният свят не е такъв и това ме плаши“, допълни Борис Стоилов.